5. Престанете да вярвате, че науката ще реши всичките ви проблеми, стига да хвърлите в нея някой и друг трилион долари.
6. Престанете да вярвате, че вашите правнуци ще бъдат окей, независимо от начина, по който вие самите рушите и пилеете това, което имате. Изхвърлете от главите си фантазиите, че те ще се отърват от вашето наследство, като скочат в космическите кораби и се преселят на някоя нова планета. Това са ПЪЛНИ глупости!
7. И така нататък, все в този дух.
Дали не съм прекалено песимистичен по отношение на живота след сто години? Може би съм прекарал твърде много време в компанията на учени и твърде малко — в компанията на хората, които пишат предизборните речи на политиците? Доколкото ми е известно, през 2088 година с лични хеликоптери или ракетни колани ще разполагат дори и просяците… Никой няма да тича с изплезен език, за да не закъснее за училище или за работа, всички най-спокойно ще си гледат телевизия, ще натискат различните клавиши на компютрите си, които са свързани с абсолютно всичко, а после ще си пият портокаловия сок през сламка, като днешните астронавти…“
Така свършва писмото ми до хората, които ще живеят на Земята през 2088 година. Лили Вонегът може би ще бъде жива да го получи. Е, тогава трябва да е на 105 години, ама кой знае!
Дал съм на света предостатъчни поводи да се чувства нещастен, но въпреки това реших да продам на списание „Лиър“ следния букет от слънчева светлина и бликащ смях:
"В детската приказка „Белият елен“ на покойния американски хуморист Джеймс Търбър кралският астроном докладва, че звездите угасват. Но на практика звездите са си на мястото, а кралският астроном е ослепял от старост. В същото състояние е бил и Търбър, когато е писал тази приказка. И просто си е направил мрачна шега, създавайки някакъв старец, който си въобразява, че животът свършва не само за него, а и за цялата вселена. Вдъхновен от Търбър, аз реших да открия подобен старец, който пише на темата за свършека на света (или поне на собствената му страна) и да го нарека „кралски астроном“…
После, след като си дадох сметка, че аз самият съм такъв старец, реших, че може би е по-добре сам да опитам да напиша такава книга. Но ми е трудно да следвам стандартната формула на успешната „кралска астрономия“. Формула, която е родена Бог знае кога, може би преди откриването на печатарската машина, станало преди две хиляди години в Китай. И тя, разбира се, гласи следното: НЕЩАТА НЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ, КОЛКОТО БЯХА НЯКОГА. Младите хора не знаят нищо и не искат да знаят нищо. Настъпва ерата на стръмното спускане надолу.
Но наистина ли е така? Когато бях дете, вестниците почти всяка седмица съобщаваха за някой черен, когото са линчували, а извършителите почти винаги оставаха ненаказани. Още тогава в родния ми Индианаполис съществуваше строг апартейд, далеч по-строг от този, който наблюдаваме в Южна Африка днес. Повечето големи университети, включително тези с общонационално значение, отказваха достъпа на евреи по единствената причина, че са евреи. Дълги години в техните факултети нямаше нито един евреин, да не говорим за чернокожи.
Ще задам един въпрос, на който моля президента Рейгън да не отговаря: ТОВА ЛИ Е ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ?
Когато бях дете, преживях и Голямата депресия. Тогава по болезнен начин открихме един прост закон — просперитетът не е съпътстващ свободата субпродукт. И в онези години книгите на разни кралски астрономи се радваха на успеха, на който се радват днес. В тях, също като в днешните, пишеше, че страната се разпада, защото младите хора вече не четат Платон и Аристотел, Марк Аврелий, Свети Августин, Монтен и всички останали мислители, благодарение на чиято колективна мъдрост са били поставени основите на достойното, справедливо и продуктивно общество.
По време на Голямата депресия кралските астрономи твърдяха, че лишените от подобна мъдрост Съединени американски щати не са нищо повече от съединени щати на глупави радиопрограми с награди и на музика, дошла при нас директно от африканските джунгли. Днешните кралски астрономи твърдят горе-долу същото: че живеем в страна на телевизионните шоута и рокендрола, а от това състояние до деменцията има само една крачка. Аз обаче смятам, че безкритичното уважение към древните мислители е нещо доста опасно и ще ви кажа защо. Защото всички те, почти без изключение, са били убедени привърженици на тезата, че жените, бедните и представителите на малцинствата имат място на тази земя, само за да работят до изтощение, да бъдат верни слуги на мъжете от бялата раса, които единствени имат право да вземат важни решения и да бъдат лидери на останалите…