Ето ви предложението на един смахнат старец:
АКО НЕ БЯХМЕ ТОЛКОВА МЪРЗЕЛИВИ И БЕЗОТГОВОРНИ, МОЖЕ БИ ЩЯХМЕ ДА СЕ СПАСИМ.
Към което спокойно бихме могли да добавим:
И АКО НЕ БЯХМЕ ТОЛКОВА ЕВТИНИ…
И тъй, завесата се спуска не само за мен, вече възрастния човек. Завесата се спуска за всички. Как намирате това заключение за един кралски астроном в разцвета на силите си?
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
— МИТ е играл важна роля в историята на моето разклонение от фамилията Вонегът. Тук баща ми и дядо ми са получили дипломи на архитекти. Чичо ми Пийт също беше изстрелян оттук, а единственият ми брат Бърнард, девет години по-голям от мен, стана доктор по химия на това солидно учебно заведение. Татко и дядо основаха частна архитектурна фирма и станаха партньори в нея, а чичо Пийт стана частен предприемач. Брат ми Бърнард предварително знаеше, че не може да работи частно, тъй като бе решил да се отдаде на науката. Но след като искаше да разполага с достатъчно площ и оборудване за това, което умее най-добре, той трябваше да работи за някой друг. Въпросът беше за кого?
Това бе началото на една според мен оригинална реч, която изнесох в МИТ през 1985 година. (Имаше мигове, в които бях достатъчно луд да си въобразявам, че мога да променя хода на историята, и това беше един от тях.) Аудиторията „Кресджи“ беше претъпкана с млади хора, които можеха практически да вършат всичко онова, което магьосникът Мерлин се е преструвал, че прави в двора на крал Артур — да пускат в действие или да обуздават огромни сили (често невидими за простосмъртните), правейки това в услуга (добра или лоша) на дадено начинание (например на Звездните войни).
— В момента на дипломирането си повечето от вас ще се сблъскат с проблема на брат ми — продължих. — За да оцелеете, а дори и за да просперирате, вие ще превърнете в действителност нечии технологични мечти — и вашите също, разбира се. Ще оформите онази особена смес от мечти, която наричаме партньорство, или — ако употребим един по-романтичен израз — брак…
Брат ми стана доктор на науките през 1938-а. Ако беше заминал за Германия, вероятно щеше да превърне в действителност мечтите на Хитлер. Ако беше избрал Италия — това щеше да стане с мечтите на Мусолини, в Япония пък щеше да зарадва Тойо. Ако бе заминал за Съветския съюз, щеше да превърне в действителност мечтите на Сталин. Но той предпочете да започне работа при един производител на бутилки в Бътлър, Пенсилвания. И това решение се оказа решаващо не само за вас, но и за човечеството като цяло. Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност…
Хитлер мечтаеше да убива евреи, цигани, славяни, комунисти, хомосексуалисти, свидетели на Йехова, умствено увредени, привърженици на демокрацията и така нататък. Мечтаеше да ги убива в индустриални количества. Но ако ги нямаше химиците като брат ми, които му доставиха циановото съединение, известно с името „Циклон-Б“, това щеше да си остане само мечта. Ако ги нямаше архитектите и инженерите като баща ми и дядо ми, които са проектирали концентрационните лагери на смъртта — огради, охранителни кули, бараки, железопътни връзки, газови камери и крематориуми, — мечтата на Хитлер пак щеше да си остане само мечта. Наскоро посетих два такива лагера в Полша — Аушвиц и Биркенау. И открих, че от технологична гледна точка те са перфектни. На проектантите им мога да поставя само една оценка и тя е шест плюс. Тези хора несъмнено са решили всички задачи, които са им били поставени.
Същата оценка бих поставил и на инженерите, които имат пръст в създаването на колите-бомби, избухващи със смразяваща акуратност пред посолства, универсални магазини, кина и църкви днес… Те също са решили всички задачи, които са стояли пред тях. Шест плюс, приятели, шест плюс!
Казаното дотук ни насочва към различията между мъжете и жените. През последните две десетилетия феминистите в САЩ постигнаха няколко скромни победи. В резултат днес е почти задължително да се казва, че различията между половете са силно преувеличени. Но един факт си остава непроменен: жените не са привърженици на неморалните технологии в степента, в която ги обожават мъжете. Това очевидно е резултат от някакви хормонални недъзи. Вероятно по тази причина в демонстрациите срещу всякакви оръжия за унищожение участват много повече жени, отколкото мъже, които, на всичкото отгоре, водят и децата си… Практически най-изявеният противник на неограничения технически прогрес в историята на тази страна е една жена, починала преди 134 години. Името й е Мери Уолстънкрафт Шели — автор на идеята за Чудовището на Франкенщайн.