За да подчертая колко съм се феминизирал с настъпването на зрялата възраст, ще ви кажа следното: ако бях ректор на МИТ, щях да заповядам във всяка зала да бъде окачен по един портрет на Борис Карлов в ролята на Чудовището на Франкенщайн. Защо? За да напомня на студентите, че хуманността е застинала в предсмъртен ужас, очакваща всеки момент да бъде убита от чудовища, като това на Франкенщайн. Между другото, процесът на това убиване вече тече — в различни части на света, често с щедро спонсориране от наша страна. Тече непрекъснато — ден след ден, час след час…
Какво трябва да се направи? Вие, студентите от МИТ, трябва да поемете инициативата, да се превърнете в пример за колегите си от целия свят. Трябва да формулирате и запишете върху хартия текст на една клетва, подобна на хипократовата, която дават всички лекари от двайсет и четири века насам. Ще попитате — нима вярвам, че никой доктор не е нарушил тази клетва през този огромен период от време? Разбира се, че не. Но всеки доктор, който е сторил това, съвсем справедливо е бил заклеймен като отрепка. Защо покойният Йозеф Менгеле е най-голямото нацистко чудовище за повечето от нас? Защото е бил лекар, който злонамерено е нарушил хипократовата клетва!
Ако някой от вас прегърне сериозно моята идея за нова клетва, той, разбира се, ще трябва да се запознае с оригинала, създаден 460 години преди раждането на Иисус Христос. Това е един мухлясал от старост гръцки манускрипт, чиито постулати в голямата си част вече нямат никаква връзка с моралните проблеми на днешните лекари. Но в основата си той си остава документ, създаден от ЧОВЕКА. Никой никога не се е съмнявал в това, никой не е изказал предположението, че появата му се дължи на намеса свише. Човекът или групата човеци, които са го създали, са били водени единствено от желанието да помагат, а не да вредят на себеподобните си. Предполагам, че повечето от вас са обладани от същото желание — да помагате, а не да вредите. И по тази причина положително ще приветствате ограниченията, които трябва да бъдат наложени на всеки злонамерен тип, който в бъдеще може да се окаже и ваш шеф.
Убеден съм, че един пасаж от хипократовата клетва не трябва да бъде редактиран по никакъв начин. Ето го:
„Заклевам се всичко, което върша, да бъде в полза на моите пациенти, да им отдавам всички свои сили и способности, да ги лекувам и предпазвам. Няма да им давам смъртоносни лекарства, дори такова да е тяхното желание, няма да ги поощрявам да вземат такива.“
Този пасаж може лесно да бъде парафразиран и да обхваща не само лекарите, но и всички останали учени. Достатъчно е да помним, че в корените на всички науки лежи простото желание да се подобри живота и благосъстоянието на хората.
В случая можем да прибегнем до следната парафраза:
„Заклевам се да върша всичко в полза на живота на тази планета, да отдавам на тази цел всички свои сили и умения, да му помагам, а не да му вредя. Няма да създавам смъртоносни субстанции или уреди, дори когато искат това от мен, няма да поощрявам никого в тази насока.“
Този текст би могъл да се включи в клетвата, която ще дава всеки абсолвент на МИТ. Разбира се, аз си давам сметка, че всички вие ще се закълнете и в още много добри неща. Просто си позволявам да ви подхвърля една идея, като за начало…
Благодаря за вниманието.
Какво фиаско! Получих вежливи аплодисменти. (Сред присъстващите имаше доста ориенталски лица. Един Господ знае какво са си мислили.) Но никой не изрази желание да напише текста на клетвата, която да се превърне в задължителен атрибут на студентите от техническия университет. Нито ред в този смисъл не се появи в университетския вестник, излизащ всяка седмица. Пълен провал. (Ако бях чул подобна реч, докато следвах в Корнел, аз положително щях да съм готов с текста на клетвата още същата нощ. Но трябва да призная, че тогава кръшках от занятия и разполагах с много свободно време…)
Какво прави днешните студенти толкова равнодушни? Защо не откликват така, както откликвахме ние? (Днес сутринта аз, изкуфелият дъртак, получих едно писмо, в което ме питат дали имам предложения за промяна в клетвата за вярност. Ето какъв беше отговорът, който изпратих с обратна поща: „Заклевам се да бъда верен на Конституцията на Съединените американски щати, да бъда верен на националния флаг, който е символ на свободата и справедливостта за всички нас“.) А сега ще ви кажа защо студентите не откликнаха така, както очаквах: защото знаят за едно нещо, което никога няма да излезе от главата ми, а именно, че животът е НЕСЕРИОЗЕН. (Защо тогава конят на Калигула да не бъде провъзгласен за консул?)