Преди няколко месеца посетих факултета по антропология на Чикагския университет. Оказа се, че там преподава само един от хората, които преподаваха по мое време — доктор Сол Такс. Попитах го знае ли нещо за бившите ми състуденти (между които беше и Лайза Редфийлд, дъщерята на доктор Редфийлд). Той отвърна, че повечето от тях, включително Лайза, практикуват „урбанистична антропология“. Това ми прозвуча ужасно, почти като „социология“. (Навремето гледахме отвисоко на всички социолози. Не мога да си представя защо сме го правили, просто не мога.) Ако бях останал в тази професия, вероятно щях да се занимавам точно с това, с което се занимавам и СЕГА — да пиша за лишените от култура примитиви (като себе си), обитаващи Национален парк „Небостъргач“…
Авитаминозата и липсата на минерали в организма винаги ни се отразяват зле. Липсата на фолк-общество (оттук нататък ще използвам съкращението ЛФО) — също. Проблемите започват, когато човек с ЛФО спира да мисли и прави отчаяни опити да се превърне в член на някаква изкуствено създадена фамилия, чиито членове обаче са луди. Първият пример, който ми идва наум, е самоубийствената „фамилия“ на Чарлз Менсън. Ами култовата фамилия на достопочтения Джим Джоунс в Гвиана, чиито членове повярваха на обещанията му („довечера ще бъдете в Рая заедно с мен“) и напоиха децата си с цианиди, а после сами изпиха остатъка? (Достопочтеният Джоунс е от Индианаполис, също като Менсън. Не споделих това с Джон Ъпдайк, който се готвеше да изнася лекции в този град. И без това му бях дал предостатъчно информация за място, което едва ли щеше да види отново, защо да го претоварвам?) Ами Ку-Клукс-Клан, чиято национална централа беше именно в Индиана през годините на моето детство? Там е и централата на Националната оръжейна асоциация. Оттам са и всички онези обитатели на Белия дом, които показват явни признаци на лудост след малко по-продължителен престой във въпросната къща…
Всяка шантава, изкуствено създадена фамилия, чиито членове страдат от ЛФО, прилича на фолк-обществото на Редфийлд по това, че в основата й лежи един мит. Фамилията на Менсън се правеше, че вярва (което е равнозначно на истинската вяра) в една проста логическа постройка — че извършените от нея убийства ще бъдат приписани на черните. След което в Лос Анджелес ще избухне расистка война и градът ще бъде пречистен. Митът, който лежи в основата на една политически ориентирана фамилия, каквито са така наречените „неоконсерватори“, далеч не е толкова сложен, макар голяма част от членовете на тази фамилия да не могат да го дефинират с думи. Аз ще сторя това: неоконсерваторите са английски аристократи, които са завършили Оксфорд и Кембридж и живеят така, сякаш светът се е върнал сто години назад.
Дали някой от онези години е изглеждал по-съсипан от „Бремето на белия човек“, отколкото Уилям Ф. Бъкли-младши днес или пък бившата ни представителка в Обединените нации Джийн Къркпатрик? Какво да кажем за хотентотите?
В повечето случаи подобни заблуди изглеждат комични. Но едновременно с това те могат да се окажат и дълбока трагедия за бедните хора с тъмен цвят на кожата, при това не само тук, но и в много други страни по света. Просто защото през последните десетина години нашата външна политика се формира под силното влияние на неоконсерваторите. Вътрешната политика няма значение. Външната е тази, която получава всички финансови инжекции.
Имам предвид онзи миг на безумие, в който нашите бойни кораби обстрелваха Ливан, без избор на конкретни цели. Това беше сцена, сякаш взета направо от „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад. Въпросната книга излиза в далечната 1902 година, когато все още не беше дискредитирана идеята, че белите хора от висшата класа са най-бързо еволюиращите животни на планетата, а бедните и онези с тъмен цвят на кожата са просто безопашати маймуни. Неоконсерваторите изпратиха нашите самолети да засипят с ракети безопашатите маймуни в Триполи (улучени, между другото, бяха дъщерята на Кадафи и френското посолство). Те ни накараха да убием най-малко хиляда безопашати маймуни, за да арестуваме една-единствена безопашата маймуна — държавният глава на Панама. Още редица такива ужасни неща сме правили или продължаваме да правим на безопашатите маймуни в Гватемала, Салвадор, Никарагуа, Южен Бронкс и Мозамбик, и един Господ знае къде още…
Кой, освен църковният орган, плаче за смъртта на някоя безопашата маймуна? Дори останалите безопашати маймуни не го правят.
(Дон Кихот е бил неоконсерватор на своето време, но какво е постигнал? Счупил перките на една-две вятърни мелници и подплашил овцете.)