ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Във „Фокус-бокус“ — романа, който завърших преди около четири месеца, опитвам да се справя с основните заблуди на неоконсерваторите — а именно тези, че живеем в друг век и в друга страна. В момента „Франклин Лайбръри“ подготвя луксозно издание на „Фокус-бокус“, за което пиша специален предговор (илюстрациите са дело на дъщеря ми Едит — бившата госпожа Джералдо Ривера, която в момента е омъжена за един много свестен човек).
В него изтъквам, че след като завърших антропология, аз "третирам историята, културата и различните форми на общественото развитие като реални и живи действащи лица от роман — например като мадам Бовари, Дългия Джон Силвър или Леополд Блум… Преди известно време някакъв критик от „Вилидж Войс“ триумфално обяви, че аз съм единственият известен писател, който дълго време не е успявал да изгради жив и реален образ в своите романи, но най-сетне го е направил. Той не е прав, тъй като Елиът Роузуотър, Били Пилгрим и още няколко от моите герои положително са достатъчно стереофонични, триизмерни, а ако щете — и достатъчно характерни образи. Същевременно този критик бе напипал и нещо много съществено за моето творчество: в много от книгите ми (включително и настоящата) главните герои не са отделни човешки същества.
Главният герой във „Фокус-бокус“ (изключвайки себе си, естествено) е империализма, който завладява чужди земи и ценности с помощта на прецизни машини за убиване, тоест с армии и флоти. Има една истина, която рядко изказваме на глас: че по времето, когато Христофор Колумб открива Западното полукълбо, то вече е населено с милиони човешки същества, които, след нашествието на тежко въоръжените европейци, остават без своя земя и ценности. Когато подобна акция се провежда в по-малък мащаб, ние обикновено я наричаме „въоръжен грабеж“. Както и може да се очаква, такова насилие не остава без последствия. Едно от тях е нежеланието на богатите наследници на завоевателите да поемат отговорността за управлението и поддръжката на наследената собственост — нещо ужасно сложно и скъпо, да не говорим за проявата на някакви грижи към хората, живеещи върху тази собственост — все по-болни и по-нещастни, обладани от мрачен и деструктивен дух.
Но във „Фокус-бокус“ се говори за неща, които реално се случват в живота, включително и в този миг — посочва се как споменатите богати наследници на територията, която днес се нарича Съединени американски щати, стават обект на спасение от чужденци — най-вече от тъпкани с пари японци, които изгарят от желание да купят страната с книжния еквивалент на богатството, който охотно се приема навсякъде по света, но едновременно с това нямат никакво желание да поемат някакви социални или управленски функции. О, Небеса! От друга страна тези наследници, много от които сравнително отскоро ползват облагите от европейската окупация на Западното полукълбо, не се различават по нищо от „патриоти“ като британските завоеватели на Родезия, белгийските колонизатори на Конго и португалските завоеватели на Мозамбик, тъй като спекулират незаконно на Уолстрийт и изсмукват спестяванията на хората в банките. На практика те са съвсем като чужденците от кол и въже, които в момента изкупуват САЩ.
В този предговор се говори и за куп други неща, но те да вървят по дяволите. (Колкото повече остарявам, толкова по-слабо става желанието ми да защитавам онова, което казвам или върша. В крайна сметка аз харча хартия и нищо повече, докато Роналд Рейгън, който навремето също е работил в „Дженерал Илектрик“, похарчи цялата страна. Самата ДИ пък похарчи река Хъдсън и няколкостотин квадратни мили оттатък Ханфорд, Вашингтон.)
Това, което бих искал да кажа в предговора (старческо esprit de l̀escalier, както казват французите), е, че ние сме последната голяма колония, която ще бъде изоставена от своите колонизатори. А след като те си отидат, отнасяйки голяма част от парите ни (може би в Европа, а може би в някои подбрани имения тук, в бившата колония — например Хамптънс, Палм Бийч или Палм Спрингс), ние ще се превърнем във втора Нигерия — нещо като онази невероятна нация, родена във въображението на доктор Зевс, която се състои от няколко разпокъсани племена. Най-големите племена в Нигерия (която посетих по време на една от периодичните междуплеменни войни) са хаусите, йорубите и ибосите. При нас най-големите племена ще са черните, латиноамериканците, ирландците, италианците, азиатците и „никаквиците“ (които ще включват и хората с немски произход).
Ще има постоянни въоръжени сблъсъци, тъй като ще бъдем страна от Третия свят. Единствената ни утеха ще бъде факта, че и всички останали страни ще принадлежат към Третия свят. (Чакайте и ще видите!) Благодарение на неизбежните последици от империализма, които са отнемане на земята от законните й собственици и разрушаване на многовековната им култура, цялата планета ще се превърне в Трети свят.