Ако аз бях страстен комарджия (не съм такъв), бих намерил за благоразумно да отскоча до най-близкото събрание на дружеството „Анонимни комарджии“ и тържествено да обявя: КАЗВАМ СЕ КЪРТ ВОНЕГЪТ И СЪМ СТРАСТЕН КОМАРДЖИЯ.
В зависимост от събранието, на което се появявам — на „Анонимни комарджии“ или на „Анонимни алкохолици“ — аз ще се почувствам длъжен да споделя как химическите вещества, които си произвеждам сам или които поглъщам наготово, отблъскват от мен роднини и приятели, струват ми работа и дом, лишават ме от последните остатъци на самоуважението.
Разбира се, не всички членове на АА или АК са стигнали толкова ниско, но голяма част от тях са близо до дъното. И тези хора употребяват точно такъв израз — „ударих дъното“, след което започват да разказват как точно са съсипали живота си…
Сега бих желал да насоча вниманието ви към една друга, доскоро неидентифицирана форма на пристрастяване. Тя е по-близо до комара, отколкото до пиенето, защото обладаните от нея хора с настървение търсят ситуации, при които организмите им започват да произвеждат възбуждащи вещества. Дълбоко съм убеден, че сред нас има доста хора, които са трагично привързани към дрънкането на оръжие и подготовката за война.
Кажете на такива хора, че войната е предстояща и ние трябва да сме готови за нея, после гледайте какво става: в рамките на броени минути те са щастливи като пияницата с първата за деня чаша мартини или пък като комарджията, заложил чека с месечната си заплата на резултата от финалния мач по бейзбол.
Нека признаем, че тези хора са болни. Нека надигнем глас в момента, в който някой политик с национално влияние или дори обикновен съсед започне да дрънка за прекрасната система нови оръжия, която ще ни струва „само 29 милиарда долара“. Трябва смело да надигнем глас и да им кажем нещо от сорта на: „Бог ми е свидетел, че те съжалявам, че ми е мъчно за теб! Все едно те виждам как гълташ шепа отрова!“
Сериозно ви говоря. Не се шегувам. Хората, които трескаво се подготвят за Третата световна война — независимо дали са наши съграждани, или живеят в други страни, — са трагично болни и не по-малко отвратителни в порока си от всеки разорен борсов играч, когото намират с глава в тоалетната чиния на автогарата в Порт Оторити.
За да изпита малко радост, алкохоликът се нуждае от две, най-много три унции чист алкохол. По принцип, колкото по-близо до дъното са такива хора, толкова по-малко алкохол им е необходим.
Ако пред нас се намира един напълно разорен комарджия, вероятно ще го направим щастлив и с един долар, просто защото ще му дадем още един шанс да заложи.
Но за да дадем миг щастие на патологично привързания към подготовката за война човек, може би ще се наложи да му купим поне три подводници „Трайдънт“ или стотина междуконтинентални балистични ракети, натоварени на влакови композиции…
Ако Западната цивилизация беше човек…
Ако Западната цивилизация, която в момента господства над света, беше човек…
Ако Западната цивилизация, която днес с положителност включва Съветския съюз, Китай, Индия, Пакистан и така нататък, и тя беше човек…
Ако Западната цивилизация беше човек, ние без съмнение щяхме да я насочим към най-близкото събрание на Анонимните посрещачи на войната. А там щяхме да я помолим да се изправи на трибуната и да каже: МОЕТО ИМЕ Е ЗАПАДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. АЗ СЪМ ПРИСТРАСТЕНА КЪМ ПОДГОТОВКАТА ЗА ВОЙНА. АЗ ИЗГУБИХ ВСИЧКО, КОЕТО МИ Е СКЪПО. ЗА ПРЪВ ПЪТ УДАРИХ ДЪНОТО ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Разбира се, Западната цивилизация не може да бъде представена от отделен индивид, но просто обяснение за катастрофалния й път през настоящето столетие е напълно възможно. Поради своето невежество, ние — обикновените хора, отново и отново давахме властта в ръцете на болни хора.
Тях не бива да осмиваме или презираме, както бихме презирали и осмивали болните от сифилис, шарка, проказа, тиф или всяка друга болест, която ходи по хората. Достатъчно е да ги лишим от лостовете на властта. Толкова.
А после какво?
После може да започне дългият и труден път на Западната цивилизация към трезвеността.