Той позволява на живота да продължи, независимо че този живот Му носи ужасни страдания. И благодарение на това нас днес ни има, нали?
Но Той е бил специален случай. Няма да бъде честно да използваме Иисус Христос като пример за болката и унижението, които ние, обикновените хора, трябва да понасяме, преди най-сетне да се помолим да дойде краят…
Не вярвам, че някой ще ни РАЗПЪНЕ на кръст. Нито един от потенциалните ни врагове не разполага с толкова много дърводелци. Дори смелите мъже в Пентагона не споменават нищо за разпъване на кръст, когато изготвят поредния си проектобюджет. Съжалявам, че им подхвърлям тази идея. И честно признавам, че ако след година време Съвета на началник-щабовете заяви под клетва, че народът на Съединените щати е изправен пред опасността да бъде разпънат на кръст, виновен за това ще бъда единствено аз…
Но какво ще стане, ако вместо това членовете на въпросния съвет заявят, че ни чака робство и единственият начин да го избегнем са нови средства за въоръжаване? Това може и да е вярно. Има опасност врагът да пренебрегне (или да забрави) репутацията ни на мърляви майстори, да дойде да ни завладее и да започне да ни продава и купува като домакински уреди, селскостопански машини или надуваеми еротични играчки…
Робството положително ще бъде съдба, по-лоша от смъртта. Сигурен съм, че по този въпрос сме на едно мнение. Затова трябва да изпратим на Пентагона телеграма, която да гласи: АКО АМЕРИКАНЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОРОБЕНИ, ПО-ДОБРЕ РАЗДАЙТЕ АНТИФРИЗА.
Те ще разберат какво имаме предвид.
Естествено, започне ли да се раздава антифриза, всички висши форми на живот на тази планета ще изчезнат. А не само ние и нашите врагове. Включително онези красиви, безстрашни и безкрайно глупави морски птици с оцветени в синьо крака, които се въдят на Галапагоските острови. И защо? Защото ние се противопоставяме на робството…
Между другото, виждал съм тези птици от съвсем близко разстояние. Можех да им извия вратовете, стига да исках. Разходих се до Галапагоските острови преди около два месеца в компанията на приятели. Между тях беше и Пол Мур, епископът на тази катедрала.
Такива са ми компаниите напоследък. Варират от епископи до синьокраки бунаци. Между другото, никога не съм виждал роб. За разлика от четиримата ми прадядовци, които са виждали. По времето, когато те пристигат тук да търсят справедливост и нов шанс, милиони американци са били роби. В старата бойна песен «Управлявай, Британия!», която напоследък слушаме доста често, е казано най-добре защо трябва да се противопоставяме на робството. Ще ви изпея тази строфа:
Разбира се, това е поетично пожелание към един флот, който няма равен на себе си. Сега ще ви изпея следващата строфа и веднага ще разберете защо трябва да разполагаме с такъв непобедим флот:
Някои от вас вероятно ще се изненадат, като разберат колко стар е този химн — създателят му, шотландският поет Джеймс Томсън, умира през 1748 година. Четвърт век преди на света да се появи държавата, наречена по-късно Съединени американски щати. Томсън обещава на британците никога да не бъдат роби във време, когато поробването на хора с по-лошо оръжие е един доста уважаван бизнес. Много хора тепърва ще станат роби и това ще им се отрази добре. Но британците няма да са сред тях.
Всъщност тази песен не е нищо особено. В нея се говори срещу унижението и в това няма нищо лошо. Но едновременно с това в нея се говори и за унижението на другите — нещо осъдително от морална гледна точка. Унижението на другите не бива да се превръща в национален идеал. Никога.
Ето ви един поет, който би трябвало да се срамува от себе си.
Ако Съветският съюз дойде да ни пороби, това няма да ни е за пръв път. Ако ние победим руснаците и ги поробим, на тях също няма да им е за пръв път.
А когато американците и руснаците са били поробени, те наистина са показали какво могат. Обичали са ближния си, вярвали са в Бога. Откривали са най-простите и естествени причини да се наслаждават на живота. Непоколебимо са вярвали, че им предстоят по-добри дни. Като доказателство на всичко това ще ви приведа един твърде показателен и доказан статистически факт: самоубийствата сред тях са били далеч по-малко, отколкото сред поробителите им.
От всичко това следва, че американците и руснаците могат да понасят робството и искат животът да продължи.
Можем ли тогава да кажем, че робството НЕ Е съдба, по-лоша от смъртта? В крайна сметка човекът е същество с твърд характер. И може би не трябва да изпращаме на Пентагона онази телеграма — за робството и антифриза…