Но представете си, че врагът прави масиран десант на нашия бряг, просто защото ние не разполагаме със средства да го спрем. Той ни прогонва от домовете ни, от земята на дедите ни, натиква ни в пустини и блата. Представете си, че този враг има наглостта да посегне дори на религията ни, заявявайки, че нашият свят бог Йехова (или както там Го наричаме) е смешен и нищожен като фалшив накит.
Пак напомням, че милиони американци вече са преживели подобно унижение или го преживяват в момента. Това е още една катастрофа, която те могат да понесат. И, по един наистина чудотворен начин, дори да запазят известна част от своето достойнство и самоуважение.
Животът на нашите индианци е изключително тежък, но те все пак го предпочитат пред смъртта.
В крайна сметка не успях да идентифицирам кой знае колко съдби, които са по-лоши от смъртта, нали? Разпъването на кръст е единственият победител до този момент, но ние нямаме никакви намерения да бъдем разпъвани. Нито пък да бъдем поробени — тоест, да бъдем третирани така, както белите американци са третирали черните. В допълнение ще кажа, че поне аз не съм чувал за враг, който иска да ни третира така, както ние третираме американските индианци…
Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол?
В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта. Искрено се надявам, че не това имат предвид в Пентагона и Кремъл, но кой знае…
Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно…
Може би затварям очи пред расистките цели на водородната бомба, чиято единствена функция си остава тоталното унищожение. Може би има изпитания, на които БЕЛИТЕ ХОРА не бива да бъдат подлагани. Но робите в Русия са били бели. Гордите британци, които според онзи марш НИКОГА не могат да бъдат поробени, практически са били роби на римляните. Следователно, ако сега някой ги пороби, горди или не, те несъмнено ще възкликнат «пак ли?!» Арменците и евреите са подложени на гонения откакто се помнят, но въпреки това се борят за правото си на живот. И несъмнено ще продължават да го правят. След Гражданската война тук, в Съединените щати, около една трета от бялото население е било ограбено и напълно съсипано. Но и тези хора са искали да продължат да живеят…
Има ли в историята голяма група човешки същества, която да не се бори с всички средства за правото си на живот?
Има. Войниците.
«По-добре смърт, отколкото безчестие» е мотото на няколко значителни военни формации по време на Гражданската война, при това и от двете страни. Твърде вероятно е същото мото да е в сила и за днешната 82-а въздушнопреносима дивизия. Мото с подобен текст вероятно има някакъв смисъл — особено, когато войникът пред теб или зад теб, отляво или отдясно, загива от оръжието на врага. Днес обаче смъртта по време на бой е твърде близо до всеобщата смърт, до смъртта на всичко живо — включително на онези синьокраки бунаци на островите Галапагос.
Между другото, жилестите крака на тези птици са оцветени в най-яркосиньото, което съм виждал някога. Когато са в любовен период, всяка от тях се перчи пред другата с красивите си сини крака.
Ако някога посетите островите Галапагос и се запознаете със странните създания, които живеят там, несъмнено ще ви обземат мислите, които са обзели Чарлз Дарвин преди вас: с колко много време е разполагала Майката-природа, за да си позволява подобно разточителство. Ако ние успеем да обезлюдим тази планета, Майката-природа положително ще я върне към живот. Всичко, което ще й трябва за поредното лукаво намигане, са няколко милиона години…
Но времето на човечеството изтича.
Прогнозата ми е, че ние никога няма да се разоръжим, въпреки предпоставките за това. И в крайна сметка наистина ще вдигнем във въздуха всичко, което може да бъде взривено. Историята доказва, че човекът е способен на всякакви престъпления, включително строителството на фабрики и заводи, чиято единствена цел е да убиват и да изгарят хора.
Може би появата на планетата Земя е предварително програмирана, а крайната цел на програмата е да пръснем тази планета на хиляди късчета. Може би ние сме оръдието, чрез което Природата е в състояние да създава нови галактики. Може би сме програмирани така, че непрекъснато да усъвършенстваме своите оръжия за масово унищожение, да вярваме, че смъртта е по-добра от безчестието.
Но идва денят, в който по цялата планета започват преговори за разоръжаване. Ура! Открит е нов Млечен път.