Днес вече не е никакво удоволствие да трепеш врага, просто защото народите на света знаят всичко един за друг. Тръпката е изчезнала дотолкова, че ако трябва да водим война със Съветския съюз, всеки обикновен гражданин на тази страна би изпитал дълбок ужас при мисълта, че техните ракети ще изпепелят всичко живо в Ню Йорк, Чикаго или Сан Франциско. Същото се отнася и за нас — обикновените граждани на Съединените щати, всеки от които би изпитал дълбок ужас при мисълта, че ще убием цялото население на Москва, Ленинград или Киев.
Или населението на Нагазаки, Япония…
Често чуваме предупреждения от сорта, че ако хората не се променят, поредната световна война е неизбежна. Тази сутрин имам добра новина за вас: хората се промениха.
Вече не сме толкова невежи и кръвожадни.
Снощи сънувах нашите наследници след хиляда години, тоест — цялото човечество. Ако се репродуцираме точно, както е станало с император Шарлеман, след хиляди години всеки от нас ще има много роднини. Всеки от присъстващите в тази катедрала с капчица бяла кръв в жилите си е наследник на Шарлеман.
Ако след хиляда години на Земята все още има човешки същества, всяко едно от тях ще произлиза от нас или от онези от нас, които желаят да оставят наследници.
Наследниците ни в онзи сън бяха безчет. Някои богати, други бедни; някои приятни, други — неуязвими за страдание.
Зададох им въпроса как, въпреки всичко, човечеството е успяло да оцелее за още едно хилядолетие. А те отвърнаха: много просто — ние и нашите наследници предпочетохме живота пред смъртта. На всяка цена, дори и с цената на безчестието. Те успели да понесат обидите, униженията и разочарованията на живота, без да прибягват нито до убийство, нито до самоубийство. Като едновременно с това също са нанасяли обиди, причинявали са унижения и разочарования…
В желанието си да им стана симпатичен, аз им предложих едно мото, което да поставят на токите на коланите си, на тениските си или където другаде пожелаят. Между другото, не всички бяха хипита, не всички бяха и американци. Дори не всички бяха с бял цвят на кожата…
Предложих им един цитат от великия моралист и главатар на разбойници от ХIХ век Джим Фиск, който може би е правил дарения и за катедралата, в която сме се събрали днес.
Паметните думи се отронват от устата на Фиск след един особено нелицеприятен инцидент, станал по време на влаков обир по линията «Ери». Просто не е имал друг избор, освен да изпита презрение към себе си. Мислил върху това известно време, после свил рамене и изрекъл думите, които всеки от нас трябва да запомни добре, ако искаме да живеем по-дълго:
В КРАЯ НА КРАИЩАТА ИЗГУБИХМЕ САМО ЧЕСТТА СИ.
Благодаря за вниманието.“
Ето как стана така, че аз получих възможността да говоря от високия амвон на катедралата „Св. Йоан Богослов“ (най-голямата готическа катедрала в света): Църковното настоятелство покани няколко известни противници на ядреното въоръжаване, които трябваше да говорят няколко недели подред през пролетта на 1983 година. Аз бях един от тях. Докато тържествено изкачвах каменните стъпала към амвона, положително ми е избила някоя чивия. Защо казвам това? Защото буквално се пръсках от оптимизъм! Чувствах се като някакъв продажен политик, готов на всичко, за да се хареса на слушателите си, независимо дали те са американци от латвийски произход, работници от кожарската промишленост, „Дъщери на Американската революция“ или Бог знае още какви. В случая моята публика се състоеше предимно от противници на войната, по Божията воля граждани на една невероятно богата страна, чиито мащабни планове за забавление на своите поданици са свързани с война, война и само война!
Три четвърти от моята реч си беше чиста истина. Но после изтърсих една голяма глупост: казах, че телевизията играе умиротворителна роля. Ако седях сред останалите членове на паството и чуех подобно твърдение от устата на някой проповедник, положително щях да стана и да напусна катедралата, затръшвайки двутонната врата зад гърба си. Американската телевизия, участник на Свободния пазар на идеите (за който на друго място се изказвам изключително ласкаво), привлича зрители със симулации на едно от двете неща, на които никоя аудитория (особено младата) не може да устои. И това нещо е убийството. Телевизията (и киното, разбира се) продължават да ни обработват така, че да ставаме все по-безчувствени към убийството. Точно по същия начин е действала спрямо германския народ и хитлеровата пропаганда в навечерието на Втората световна война, когато още никой не е имал представа за ужасите, които предстои да се случат в лагерите на смъртта.