Слушайки етичните постулати на лидерите на тъй нареченото „религиозно възраждане“ в тази страна, включително тези на президента, аз съм в състояние да извлека едва две твърди и недвусмислени заключения. Първото гласи: „Престанете да мислите“, а второто: „Подчинявайте се“. На тези заповеди може да се подчини само човек, който се е отказал да вярва, че разумът ще промени света, или пък новобранец, току-що навлязъл в дебрите на Общата бойна подготовка.
По време на Втората световна война аз бях обикновен войник и се сражавах срещу германците в Европа. На задължителния за всеки боец медальон беше гравирана не само кръвната ми група, но и религията, която изповядвам. Армията реши, че моята религия е „П“, тоест протестант. Върху тези медальони нямаше място за биографични данни и бележки под линия. Сега си мисля, че би трябвало да гравират „С“ — за сарацин, тъй като ние се биехме срещу християни, тръгнали на някакъв абсолютно безумен кръстоносен поход. Те имаха кръстове по знамената и униформите си, по корпусите на всичките си машини за убиване — съвсем като воините на първия християнски император Константин. И, разбира се, загубиха. Факт, който трябва да приемем като провал за християнската религия.
Какво според вас прави християните толкова кръвожадни?
Ще ви кажа какво мисля по въпроса, а после, след като приключа с брътвежите си, ще ми бъде приятно да чуя какво мислите и вие. Според мен проблемът е чисто лингвистичен и може да се реши съвсем лесно, стига евангелистите да го позволят. Християнските проповедници призовават слушателите си да се обичат, да обичат съседите си и така нататък. Но думата „любов“ е прекалено силна и прекалено емоционална, за да бъде използвана в ежедневния живот. Любовта е за Ромео и Жулиета.
Да обичам комшията? Господи! Как да го правя, когато днес не разговарям дори със собствените си жена и деца? Вчера, след кръвопролитна битка с убити и ранени относно вътрешното обзавеждане у дома, жена ми каза: „Вече не те обичам“. На което отвърнах: „Нещо ново?“ В онзи момент тя наистина не ме обичаше и това беше напълно нормално. Надявам се, че някой друг път пак ще ме заобича. Това е напълно възможно…
Но ако жена ми искаше да сложи край на брака ни, да направи нещата необратими, тя би трябвало да каже: „Вече не те УВАЖАВАМ“. И това наистина щеше да бъде краят.
Една от многото ненужни катастрофи, които съпътстват живота ни в Америка — заедно с религиозното възраждане и плутония, — се крие във факта, че хората се развеждат, защото вече не се обичат. Това ми прилича да предлагаш старата си кола за продан, без дори да си почистил пепелниците. Скоростите блокират и блокът на двигателя се спуква, когато ние преставаме да УВАЖАВАМЕ партньора си.
Ще ми се да вярвам, че Иисус е казал на арамитски: „Трябва да се УВАЖАВАТЕ“… За мен това би било ясен знак, че Той действително иска да ни помогне тук, на земята, а не само да обещава блаженство в отвъдното. Но Той не би могъл да знае колко високи ще бъдат холивудските стандарти за любовта. Колко от нас приличат на Пол Нюман или на Мерил Стрийп?
Обърнете внимание на спектъра от емоции, възникващ в съзнанието ни в мига, в който чуем думичката „любов“. Ако не можете да обичате съседа си, бихте могли поне да го харесвате. Ако не можете да го харесвате, бихте могли поне да не му обръщате внимание. Но ако и това се окаже невъзможно, не ви остава нищо друго, освен да го мразите, нали? Защото всички останали възможности са изчерпани. Доста бързо пътуване до омразата, а? Пътуване, което започва с любовта. Пътуване, което прилича на логическите умозаключения, които ни карат да тръгнем от „нажежено до бяло“, за да стигнем до „ледено студено“. Като преминаваме през „горещо до зачервено“, „горещо“, „топло“, „стайна температура“, „хладно“, „студено“ и „мразовито“… В този смисъл спектърът на емоциите, предизвикани от думата „любов“, ще изглежда така: „любов“, „харесване“, „безразличие“ и накрая „омраза“.
Това е моето обяснение на ширещата се сред християнския свят омраза. Този свят е населен от хора, на които постоянно се втълпява да обичат ближния си. И повечето от тях се провалят. И как няма да се провалят, когато да обичаш е изключително трудно? Голяма част от тези хора биха претърпели провал и ако ги накарат да скачат овчарски скок или да правят салто от летящ трапец. А когато се провалят в обичта, ден след ден, година след година, лингвистичната логика неизбежно ги отвежда при омразата. Отвъд нея, разбира се, остава и последната стъпка: убийството при въображаема самозащита…
„Трябва да се уважавате.“ Тук вече всеки индивид в нормално психическо здраве може да направи нещо полезно за останалите, ден след ден, година след година. „Уважението“ не внушава никакъв спектър от алтернативи, някои от които са доста опасни. „Уважението“ е като елекрически ключ — или е включено, или е изключено. Но когато не сме в състояние да уважаваме някого, ние не го убиваме. Нашата реакция е ограничена. Просто правим опит да накараме въпросния индивид да се почувства като нещо, дето го е влачила котката…