Подзаглавието на една от книгите ми за Втората световна война звучи така: „Кръстоносният поход на децата“. В същото време средната възраст на американците, участвали в тази война, съвсем не е детска — цели двайсет и шест години. Но средната възраст на участниците във Виетнамската война е шест години по-ниска. Точно на тази възраст бяха и четиримата участници в антивоенната демонстрация в университета „Кент“, щат Охайо през 1970 година, които бяха застреляни от Националната гвардия (банда разбойници в униформа). Поради факта, че участниците в антивоенните протести, включително завърнали се от Виетнам войници, бяха очебийно млади, техните противници отхвърлиха исканията им като незрели. На практика тези искания бяха насочени към спасяването на човешки живот и спестяване на огромни ресурси, но външния вид на носителите им (а също така и отношението им към музиката и секса) ги правеха неподходящи за тази роля. Така поне твърдяха техните опоненти.
Запомнил съм тази концепция, тъй като имах намерението да напиша един разказ на въпросната тема. Трябваше да се казва „Танцуващият глупак“, но така и остана ненаписан. В замяна включих темата в един от своите романи и там изглежда така:
„Извънземно на име Дзог пристига на Земята на борда на летяща чиния. Целта на мисията му е да обясни на туземците как да предотвратяват войните и как да лекуват рака. Дзог пристига от планетата Марго, чиито обитатели общуват помежду си чрез различни видове пръдни и танци с ритмично потропване на налчетата. Извънземното се приземява през нощта в Кънектикът и първото нещо, което вижда, е една къща, обхваната от пожар. Хуква натам, влиза вътре и започва да пърди и потропва с налчета. Така иска да предупреди обитателите й, че се намират в опасност. Но главата на семейството го просва с добре премерен удар със стик за голф.“
Ако Аби Хофман беше мой син, аз положително щях да го похваля за това, което вършеше по време на Виетнамската война. Но в същото време щях да го предупредя, че излага живота си на опасност, в името на своите сънародници…
Дрезден (Саксония)
51,3 гр. с. д. / 13,45 гр. и. ш. / 1000 км / (640 000)
Столицата на Саксония Дрезден е разположен по бреговете на река Елба, на около 110 метра надморска височина. На левия бряг се намира Алтщадт или Старият град. Той е по-голям от десния, там се намират търговският център на града, жилищни квартали и обществени сгради, в покрайнините му има и няколко промишлени предприятия. На десния бряг е Нойщадт, където са разположени предимно административни сгради и промишлени предприятия.
Основният мирновременен поминък на Дрезден е леката промишленост — производството на шоколад, тютюневи изделия и готово облекло. В града има и машиностроителни предприятия за тази промишленост, които бързо се преустройват за военна продукция. Някои от тях са толкова малки, че дори не са регистрирани, но има и фабрики за производство на електромотори, прецизни инструменти и химикали.
Старите работилници за муниции заемат доста голяма част от Нойщадт, наредени покрай железопътната линия за Клотче и летището и Дрезднер Хайде, където са разположени леярна и големи складове за муниции.
Дрезден е важен железопътен възел. През града минават главните линии, които свързват южна с източна Германия, а също така и международната линия от Берлин за Прага и Виена. Оттук се прави връзка с Лайпциг и останалата част от промишлена Саксония. Пристанището играе важна роля за потоците от стоки, които пътуват по река Елба.
Югозападно от града се намира долината Вайзериц, където е разположено промишленото градче Фрайтал. То е известно главно с каменовъглените мини в околностите си, които снабдяват със суровина дрезденската промишленост.
По северния бряг на Елба, по протежение на пътя за Майсен, има още няколко малки промишлени селища, които са извън общинската юрисдикция на Дрезден. Те са обект на отделни нападения, в справочника са записани като цели, носещи имената Радебюл, Косвиг и Майсен.
Това е една страничка от наръчника за екипажите на английските и американските бомбардировачи, която дава инструкции относно целите, които могат да бъдат бомбардирани, в случай че основната задача (дневна или нощна) евентуално не е изпълнена. Прилагам я тук, за да покажа, че дори по мнението на собственото ни разузнаване в Дрезден не е имало кой знае какви обекти за бомбардиране. Следователно опожаряването на този град не е било някакво упражнение по военна стратегия и тактика. То е било по-скоро религиозно. Вагнерианско, театрално. И трябва да бъде преценявано като такова.