Дай им вечен покой, о Космосе,
нека никаква светлина не нарушава съня им.
Няма химни за Твоя възхвала, о Поток от летящи камъни,
нито пък клетва Ти е давана в един ерусалимски сън.
Но аз все пак се моля: от Теб се ражда всяка плът,
нека Времето бъде милостиво към нас,
нека Елементите бъдат милостиви към нас.
Дай им вечен покой, о Космосе,
нека никаква светлина не нарушава съня им.
Денят на Проклятието ще бъде страшен:
ще превърнем света в ярка клада с оръжията за война,
която ще се води в името на неизвестни богове.
Нека пепелта остане в покой, въпреки че някой Съдник
сигурно ще се появи, за да раздаде правосъдие!
Махни чудотворните фанфари, които ще призовават
душите на мъртвите да се съберат около нечий Престол.
Остави пепелта да си бъде пепел, въпреки че
някой Съдник ще я призове пред своя Престол —
тръпнеща от ужас и в смъртта, както в живота.
Нима трябва да се разгръща някаква книга,
в която са описани всички грехове на онези,
превърнати в пепел?
Нима онези Съдници, които ще я прочетат
и ще извадят на бял свят всичко скрито,
няма да открият, че злото е останало ненаказано?
Нека Смъртта и Природата казват каквото желаят,
но пепелта трябва да спи вечния си сън като всяка пепел,
без да я призовават да отговаря пред никакви Съдници.
Какво трябва да кажа аз, клетникът,
когато този ден настъпи?
Кой адвокат може да ме защити, когато дори праведните
са били прокълнати от войни,
водени в името на неизвестни богове?
О Структуро на невероятното величие, о Дарителю
на сън и пробуда, Ти, който ни пращаш болка
или състрадание, дай ми невинността на съня!
О Космосе — Ти, който си играеш с всичко тленно,
Ти, който си причина за моето пътуване,
не хвърляй заровете в този ден!
Моят див и мил брат направи опит да изкупи
греховете ми на кръста — не позволявай толкова страдания
да се окажат напразни.
Аз стена като обречен,
лицето ми пламти заради сторените грехове.
Пощади ме, о Космосе, от това осъзнаване.
Ти, който нито прокле, нито прости
на Мария Магдалена и онзи скитник на кръста,
също ми даде надежда.
Молитвите ми останаха нечути,
но Твоето божествено безразличие ми дава сигурност,
че няма да горя в някакъв вечен огън.
Дай ми място сред овцете и козите,
без да ги разделяш.
Остави пепелта ни да се смеси и да падне там,
където трябва да падне.
И този ден ще се превърне в комично разочарование
за всички, които са лелеели надежди, че ще възкръснат
от кладата, на която ще горят грешниците.
А когато съдниците бъдат задоволени и ни осъдят на
комично разочарование, можеш да ме включиш
в списъка на благодарните.
В деня на комичното разочарование от кладата
няма да възкръсне нито един мъж, жена или дете,
които могат да бъдат съдени.
Разчитам на вас, о Камъни, о Време, о Елементи!
Дайте им покой. Амин.
О Космосе! О величествена Структуро!
Извади от мъките и бездънната пропаст на Ада
всички души на покойници! Без никакво изключение!
Спаси ги от лъвските зъби, направи така,
че Адът да не ги погълне,
а да паднат в неподвижния и сладък мрак!
Не ги заслепявай със сиянието, обещано на Авраам
и племето му по време на някакъв знаменателен сън.
В замяна Ти предлагаме възхвала и саможертва
в течение на хилядолетия, о Космосе.
Възнагради ни със Своето пълно безразличие
към съдбата на всички онези грешници,
за които е измислен Деня на Страшния съд.
Животът им е бил наситен с достатъчно премеждия.
Позволи им да преминат от смъртта към съня.
Святи, святи, святи Елементи и Време!
Небесата и земята преливат от Вашата слава!
Осанна за блажените!
Несръчни и смаяни са онези мъже и жени,
които са били живи.
Осанна за блажените!
В Деня на Страшния съд всички ние ще се превърнем
в тлееща жарава. За това ще ни помогнат оръжията,
създадени за войни, водени в името на неизвестни богове.
Затова отправям молитвите си към Теб,
защото от Теб се ражда всичко тленно на света.
Милостиво Време, Ти погребваш всички грехове на света.
Затова те моля — дай им покой.
Милостиви Елементи, с Ваша помощ може да бъде изграден
нов свят — влажен, синьозелен и плодороден свят.
Затова Ви моля — дайте им вечен покой.
Нека никакво вечно сияние не смущава съня им.
О Космосе, Ти си толкова милостив.
Спести ми, о Космосе, състоянието на вечно будуване
в онзи Ден на Страшния съд, в който Земята и Небето
ще се разтворят, в който ние ще превърнем света
в тлееща жарава, в името на неизвестни богове.
Аз цял треперя, аз се страхувам от този ден,
в който проклятието ще се стовари върху мен.
Затова се моля: спести ми, о Космосе,
състоянието на вечно будуване
в онзи Ден на проклятието и нещастието.
Нека бъдат дарени с вечен покой, о Космосе.
Нека никаква светлина на нарушава спокойния им сън.