Многоуважаеми Пол Х. Джоунс,
От нашия общ приятел Оли получих копие от писмото, което сте му написали непосредствено след моята лекция в Трансилванския университет.
Аз съм четвърто поколение Религиозен скептик („Свободомислещ“), американец от германски произход. Подобно на своите деди-пуритани, аз също мисля, че Бог е непознаваем и следователно не можем да Му служим. По тази причина всички ние трябва да служим на своето общество, чиито нужди са съвсем видими и познаваеми. Аз вярвам, че благопристойното поведение на индивида се тривиализира посредством известния способ на моркова и тоягата — тоест, чрез обещания за малко вероятни награди и наказания в един още по-малко вероятен отвъден живот. (Между другото, фалшификаторите по време на Хенри VIII са били наказвани с публично сваряване в казан с кипяща вода.) Библията е полезна отправна точка за дискусия с тълпите американски странници, просто защото повечето от нас поне са чували за нея. Допълнителното й достойнство е, че ни предлага житието на поне двама истински гении — Мойсей и Христос.
Особено стимулиращ за мен е Христос, тъй като той е обърнал внимание на това, на което обръщам внимание и аз: животът е толкова тежък, че повечето хора губят битката с него или се чувстват губещи. Затова най-важното умение за всеки от нас е да запази поне малка част от достойнството си и да признае, че е загубил. Според мен това е урока, на който ни учи от кръста си той, независимо дали е бил Бог, или не. В това отношение не е нито първият човек, нито последният, който ни поучава, въпреки неописуемите си страдания. Разбира се, ако изобщо е бил човек…
Отношението ми към проповядването на християнската религия е изцяло положително. Вие имахте възможност да се уверите в това със собствените си очи и уши. Аз проповядвам християнските идеи навсякъде — в Багдад, на стълбите на метрото пред катедралата „Св. Йоан Богослов“, от амвона на църквата „Св. Клемънт“. Проповедта ми в последната църква е включена в края на книгата ми „Връбница“, редом с надгробното слово за Лавина Лайън…
Това, което не мога да понасям в церемониалните проповеди, е изхвърлянето от страна на повечето оратори, които твърдят, че вярата в божествеността на Иисус е път към ПОБЕДАТА.