— Това ще отнеме цяла вечност!
— И не е необходимо — повтори Синджан. — Имайте ми доверие. Обещавам ви, че съвсем скоро и двамата ви съпрузи ще бъдат тук. Държа на казаното, че ще пристигнат в петък, не по-късно. Искате ли сега да си подадете ръка и да се заловим за работа?
Докато наблюдаваше как снахите й роптаят една срещу друга, дори и докато се прегръщаха, Синджан усети, че се чувства много добре. Да, беше по-силна от вчера. Още не напълно възстановена, но умът й сечеше като бръснач и работеше безотказно. Не се чувстваше вече отпаднала.
Разискваха плана толкова подробно, докато Синджан сметна, че им е казала всичко. Бяха обсъдили евентуалните последици, за които Синджан се бе сетила. Софи и Алекс не харесаха плана й, но Синджан настояваше пред тях, че друга възможност не съществува.
— Да не би да мислите, че е по-добре да го застрелям и да изхвърля трупа му в езерото? — попита тя и с това сложи край на възраженията им. Беше написала писмото предния следобед и го беше дала на Остал да го предаде. Той беше единственият посветен в тайната. Молеше Бога да не я издаде.
Синджан погледна първо едната, после другата си снаха и каза:
— Започваме действията тази сутрин. Не можем да рискуваме да губим цял ден. Може да нямаме друга възможност. Вие може и да се съмнявате в Дъглас и Райдър, но не и аз.
И Алекс и Софи бяха взели със себе своите джобни пистолети. И двете умееха да стрелят, разбира се не, толкова добре колкото Синджан, но все пак прилично добре. Видът на пистолетите ги накара да стъпят на земята.
— Невестата-дева каза беда, Синджан — рече Алекс. — Не сме толкова глупави, макар и да не сме помислили за всичко. Или не сме написали всичко. А сега, къде е твоят пистолет?
Синджан измъкна малкия пистолет изпод възглавницата си.
— Чувствам се достатъчно силна да приключим с това тази сутрин. Така ще наглася нещата, че Колин да има някаква работа навън, за да не обръща внимание какво правите нито вие, нито аз. Ще се справя някак си с него. Сега елате и слушайте внимателно.
Но се оказа не толкова лесно да се освободи от Колин, колкото се бе надявала Синджан. Накрая, когато вече беше изчерпала цялата си изобретателност, тя реши да се престори, че й е зле. Започна да кашля мъчително. Преви се на две и притисна с ръце гърдите си. Кашлицата не й даваше мира. Разбира се, започна да я боли главата. Остра болка пронизваше лявото й око. Едва си поемаше дъх. Изигра го безупречно, дори очите й се просълзиха от раздиращата кашлица. Успя даже убедително да потръпне няколко пъти така, сякаш я тресеше.
— По дяволите. Мислех, че вече си добре — каза Колин, като я взе на ръце и започна да разтрива гърба й. Той самият предложи, а после направо настоя да отиде и да доведе доктор Чайлдрис, но преди да тръгне, помоли Софи и Алекс да му обещаят, че ще бъдат неотлъчно със Синджан. Изобщо не го излъгаха, когато му обещаха да изпълнят молбата му. Синджан изпита неудържими угризения, когато той прояви такава загриженост, но знаеше, че не трябва да се отклонява от твърдия курс, който вече беше поела.
Само да не бяха толкова упорити и неподатливи на обработване тези мъже, помисли тя, но това си беше направо мечта.
— Чувствам се отлично — каза Синджан в отговор на въпроса на Алекс, докато бързо обличаше един от спортните си костюми от син шевиот, излъскан от старост и употреба. — Сигурно по-късно ще се чувствам отпаднала като новородено коте, но сега съм добре. Не се тревожете за мен. Трябва да го направим, преди да са пристигнали съпрузите ви. Не, не се гледайте така кръвнишки. Ще дойдат и то съвсем скоро.
— Къде отиваш?
Въпросът зададе Филип. Влезе в спалнята, без да обърне никакво внимание нито на Алекс, нито на Софи. Отиде направо при Синджан. Сложи ръце на хълбоците си по същия начин, по който баща му обичаше да прави това и впери очи в нея.
— Къде отиваш? — повторно я попита той. — Облякла си костюм за езда, а не нощница. Татко няма да остане доволен, че си го направила, Синджан. И аз не съм.
На Синджан й се искаше да зарови пръсти в косата му, но се въздържа. Вместо това леко му се усмихна.
— Само ще разведа из имението новите ти лели. Чувствам се много добре, Филип. Ще внимавам, обещавам. Щом почувствам умора, веднага се връщам в леглото.
— Къде е татко?
— Сигурно е отишъл да купуват нещо с мистър Ситън или пък е тръгнал да наобиколи селяните. Отсъства цели три седмици и много неща очакват с нетърпение височайшето му внимание. Ти не го ли попита къде отива?