След няколко минути трите дами вече се носеха в лек галон по дългата, оградена с дървета алея на замъка на Кинросови. Летният вятър галеше нежно лицата им, ярките слънчеви лъчи пробиваха гъстия свод от зеленина над тях.
— Толкова е хубаво тук — каза Софи и изви силно врата си, за да огледа извисилия се в края на алеята замък.
— Да — съгласи се Синджан и преглътна. — Колин каза, че един от прадедите му — този, който е нарисуван гол, е засадил дърветата. Много са красиви. Разбира се тук няма като вашите градини в Нортклиф Хол Алекс.
— Вярно, но за сметка на това дърветата наистина са великолепни. Непременно трябва да засадя такива в Нортклиф Хол. Как мислите, ще подхождат ли борови брези и дъбове? — попита Алекс.
Синджан знаеше, че и двете й снахи изпитват смътен страх от плана й и се тревожеха за нея. Затова Алекс бръщолевеше за дървета. А Софи приличаше на мрачен генерал след загубено сражение и гледаше право между ушите на Фени. Синджан не каза нищо. Беше задействала своя план. Насочи ги направо към тесния път. Не искаше да оставят следи, по които Колин да ги последва, ако случайно или нарочно попадне на тях.
Яздеха, без да разговарят. Двете снахи не се отделяха много от жребеца на Синджан, който изглеждаш много доволен от своята ездачка. За щастие не й създаде никакви проблеми. Никак не й се искаше да разпилява насъбралата се в нея енергия за укротяване на някакъв си проклет кон.
Изминаха миля и Синджан им викна да спрат. Намираха се близо до пустото голо поле Краигнюа.
— Замъкът на Макферсонови Свети Монанс се намира на седем мили от тук, оттатък този пуст участък и възвишенията Авимор след него. Остал ми показа един по-кратък път до него. Ще сме там след час. Вие двете готови ли сте за това? Сигурни ли сте?
— Никак не ми харесва цялата тази работа, Синджан — каза Софи — Нито на Алекс. Не може да няма някакъв друг начин. Беше по-лесно да разговаряте и да се споразумеете, отколкото това, с което сега сме се захванали. Опасно е. Могат да се случат доста неприятности.
Синджан поклати глава.
— Дълго размислях. Последното нещо, което искам, е аз или Колин да се срещнем с него случайно или нарочно и да разговаряме. Той вече се опита веднъж да убие Колин. Възможно е и още веднъж да е направил опит да го премахне. Втория път по случайност бях ранена аз — дъхът им секна, защото Синджан още не им бе разказала за стрелбата в Единбург. Тя продължи все така уверено. — Трябва да запазя самообладание и да действам според плана. Ще го изненадаме. Знам, че е възможно да възникнат неочаквани проблеми, но не можах да измисля нищо по-добро. И този план ще ни свърши работа. Трябва да ми имате доверие. Остал ще получи в Единбург необходимата за по-нататъшните ни действия информация. Всичко едва ли ще ни отнеме повече от два дни. Дори и съпрузите ви да пристигнат, тогава просто аз ще се измъкна от замъка и ще довърша сама нещата. После ще оставя Колин да крещи и да блъска юмруци в мебелите, ако въобще разбере какво съм направила. Това няма да има никакво значение. Глупавото му поведение ще ми достави истинско удоволствие, щом знам, че вече е в безопасност. А сега, скъпи мои, да вървим.
— Мъжът ти не само ще крещи и ще боксира мебелите, но ще убие и трите.
— Ще го излъжа. Той ще знае, че го лъжа, но въпреки това няма да може да разбере истината.
— Каква лъжа си сътворила, за да обясниш своето и нашето отсъствие от замъка? — попита я Алекс. Тя вдигна ръка и продължи. — Виж какво, Синджан. За да се справим с това, трябва да разполагаме изцяло c днешния и с утрешния ден. Възможно е да имаме работа и през останалите дни. Планът ти е трудно осъществим, дори и без намесата на съпрузите. Кажи сега какво ще излъжеш Колин.
— В интерес на истината още не съм измислила нищо, но когато той се разкрещи насреща ми, без съмнение ще ми хрумне нещо гениално. Винаги става така. Всичко с времето си. Да тръгваме — Аргил се понесе напред, като пръсна дребни камъчета след себе си.
Да яздят беше доста мъчително. Видяха много малко хора по пътя. Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-труден ставаше теренът. Лилавият пирен беше разцъфтял и се подаваше между острите камънаци, като засилваше хубостта на дивния пейзаж.
— Сигурна ли си, че този път е по-кратък? — попита я Алекс.
Синджан кимна и каза:
— Вече наближаваме.
Замъкът Свети Монанс, домът на клана Макферсон, беше разположен на края на Билки Лок — малко езеро, което още повече се бе стеснило през последното столетие. Около него имаше малки горички и плодородна обработваема земя. За разлика от замъка Вер на Свети Монанс възрастта му личеше. Тъй като беше лято, бяха нацъфтели изключително красиви цветя, които успяваха да смекчат донякъде опустошителното въздействие на времето, но въпреки всичко плевелите бяха повече от цветовете. Всичко изглеждаше запуснато и занемарено, обрулено и бедно. Същото беше казал и Крокър за замъка. Сивите камъни на зидовете се ронеха или бяха изкъртени и напукани. Някога около замъка е имало ров, но сега той се бе превърнал в тресавище, покрито с буйни плевели, което вонеше ужасно — като Кравешкото блато в онази гореща утрин.