Алекс се хвана за корема, простена и скочи на крака.
— О, Боже! Бебето! Стомахът ми! Софи, повдига ми се! О, Боже!
Това беше изненадващо драматична кулминация, достойна за изпълнението на Ема Хамилтън. Колин не остана безразличен към актьорския талант на Алекс. Той започна да ръкопляска.
— Браво! Брависимо!
Но Алекс се свлече на колене и повърна върху скоро изпрания килим.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Тя непрекъснато повръщаше, когато беше бременна с близнаците — каза Синджан, опитвайки се да стане от леглото. — Първите три месеца всички бяхме нащрек и навсякъде имаше легени. Горката Алекс.
— Недей да ставаш! — каза Колин на жена си. Отиде бързо до Алекс. Тя се бе хванала за стомаха, в който вече нищо не беше останало и се опитваше да си поеме дъх. Той прихвана снаха си под мишниците и я вдигна. Погледна бледото й лице. По челото й бяха залепнали потни кичури коса. Каза й съчувствено:
— Зле ти е, нали? Съжалявам. Скоро ще се почувстваш по-добре.
Алекс въздъхна и положи глава на рамото му.
— Донеси вода и една мокра кърпа. Софи — обърна се Колин към другата си снаха и положи Алекс на леглото до Синджан.
— Поне не беше яла много на закуска — каза Синджан. — Горката Алекс, по-добре ли си вече?
— Не — каза Алекс и изпъшка. — И престани да ме наричаш горката Алекс. Направо се чувствам като болната ти от подагра неомъжена стара леля.
Софи вдигна на крак прислугата и се справи с бедствието. През следващите няколко минути настана истински хаос.
Ема гледаше с широко отворени очи повърнатото върху килима, а зад нея се бяха наредили да зяпат още две слугини. Софи влезе с мокра кърпа в ръка. Лакеят Рори надничаше зад нея да види какво е станало в спалнята. Мисис Ситън последва гостенката си с леген, пълен със студена вода.
— Пийни от тази вода — каза Колин и леко надигна Алекс.
Тя отпи от чашата, която той бе напълнил с вода от гарафата на масичката до леглото. В същия миг се хвана за корема и отново простена.
— Спомням си, че стомахът й понякога се бунтува, когато пие вода — каза Синджан, — Мисис Ситън, това, от което имаме нужда, е малко топъл чай.
— Горкото момиче — каза мисис Ситън и избърса старателно потното й лице. — Да, радостта от майчинството почти винаги е придружена с немалко страдания.
Алекс отново простена, при което Софи съобщи:
— На мен не ми се гадеше нито за миг.
— Млъкни, Софи — процеди Алекс през зъби. — Първо ти липсваше всякаква съобразителност да напишеш на Дъглас къде отиваме, а сега, когато на мен ми е толкова лошо, че направо ми се иска да умра, ти се перчиш самодоволно колко прекрасно си се чувствала, когато си била бременна с Грейсън.
— Ш-ш-т — каза Колин, взе кърпата от ръцете на мисис Ситън и избърса лепкавата студена пот от лицето на снаха си. — Съвсем скоро и ти ще се почувстваш прекрасно, обещавам ти.
Изведнъж по коридора се чу тежко топуркане, което все повече и повече приближаваше. Стъпките ставаха по-бързи, сякаш в къщата беше нахлул отряд кръстоносци, тръгнали да освобождават Светите земи. Само това липсваше, помисли Колин, когато Дъглас Шербрук отвори с трясък вратата и нахлу в спалнята. Райдър почти заби нос в гърба на брат си, а Филпот подскачаше като обезумял зад тях, докато очите му щяха да изскочат от изумление.
— Милорд — Филпот успя да надвие врявата, — те минаха направо през мен!
— Всичко е наред — каза на един дъх Колин и продължи да попива потта от лицето на Алекс. — Дъглас, Райдър, здравейте! Заповядайте. Филпот, няма да нападнат никого пред очите на съпругите си. Ема, престани да зяпаш килима. Почисти го. Останалите да напуснат стаята.
— Знаех, че ще дойдете — каза Синджан и им се усмихна лъчезарно. — Но се оказа, че пристигнахте по-бързо, отколкото очаквах дори от мъже като вас.
Софи беше забила поглед в пантофите си.
Алекс само простена и затвори очи.
Дъглас отиде до леглото, погледна жена си и каза хладнокръвно.
— Повърнала си, нали? И то върху много красив килим, както виждам. Е, Синджан, пропускът за това си е твой. Знаеш каква е Алекс. Проклета да е преизподнята! Тя повръщаше върху всеки скъп килим, който й попаднеше в Нортклиф Хол. Не можа ли да предвидиш да сложиш по един леген във всяка стая? Тя веднъж повърна дори върху любимия ми виненочервен халат.
— Беше си го заслужил — каза Алекс, без да отваря очи.
Райдър обаче въобще не беше хладнокръвен. То отиде до жена си, сграбчи я за раменете и изкрещя почти в лицето й.
— По дяволите, Софи погледни ме в лицето!
— Гледам те!