— Не бяхме прекалено жестоки — продължи Синджан. — Оставихме свободна част от веригата, така че да може да прави леки движения и да си взема някои неща. Налагаше се да го вържем. Не можехме да рискуваме да избяга.
— Разбирам — каза бавно Колин. — И сега Роби трябва да умре от глад, така ли?
— О, не — намеси се Алекс, този път отправила поглед към Колин, а не към Дъглас. — Ще се редуваме да ходим до колибата и да му носим храна. Не искахме ти да заподозреш нещо — тя въздъхна. — Струва ми се обаче, че всичко отиде по дяволите.
Дъглас се опита, но неуспешно, да спре да премигва от изненада.
— Не — каза той и погали пребледнялата страна на жена си, — нищо не е отишло по дяволите — той се надигна. — Райдър, Колин, сега ние ще се заемем с тази ситуация и ще я доведем до желания от нас изход.
Синджан ахна.
— Не няма да ви позволим това! Защо всички вие не се върнете просто у дома си…
— Аз съм си у дома — каза Колин.
— Знаеш какво искам да кажа. Нямаме нужда от вашата намеса. Всичко се развива великолепно. Ситуацията въобще не е сложна. Всичко е в мои ръце. Плановете ми ще… О, по дяволите, просто се махнете от тук всички.
— Къде е колибата, Джоан?
— Няма да ти кажа. Ти ще го пуснеш. Тогава той ще те убие и аз ще остана вдовица, преди още да съм станала истинска съпруга. Това не е честно.
— Намерението ми да станеш истински доволна и щастлива съпруга не подлежи на съмнение — каза Колин и остана доволен, че тя не му възрази. — Къде е колибата?
Синджан само поклати глава. Дъглас се намеси.
— Добре. Кажи тогава ти, Алекс, къде е?
Алекс запримига безпомощно. После си пое дълбоко въздух и в същия миг погледът на мъжа й отскочи върху великолепния й бюст. Тя потри ръце и отвърна:
— Не си спомням, Дъглас. Знаеш колко зле съм с ориентацията. Непрекъснато завивахме ту в една, ту в друга посока и само Синджан знае къде е. Софи и аз толкова се объркахме, че никога не бихме могли да се приберем сами. Нали, Софи?
— Точно така.
— Сега ще те набия — викна Райдър и притегли жена си плътно към себе си. Наведе се да и каже нещо, но вместо това жадно я целуна. Вдигна глава и се изхили.
— Не се безпокойте, Дъглас, Колин. Трябва ми съвсем малко време, за да измъкна всичко от нея. Тя се топи като свещ. Много е приятно и…
Софи заби юмрук в корема му. Дъхът му секна, но той продължи да се хили.
— Е, недей да отричаш, любима. Знаеш, че ме обожаваш. Боготвориш дори сянката от краката ми. Ти си като една прекрасна роза, която всяка сутрин разтваря цвета си, за да посрещне слънцето.
— Ти си ужасен поет, Райдър — каза Синджан. — Просто млъкни и остави Софи на мира.
Колин свъси вежди и рече:
— Искам да знам какви са намеренията ви по отношение на Макферсон. Със сигурност не сте мислили да го храните три пъти дневно през следващите тридесет години.
— Не — каза Синджан. — Действаме по план. Ако просто се махнете от тук и отидете да изпиете по чаша коняк или нещо друго, ние ще се погрижим за всичко.
— Какъв е този план, Синджан? — попита Дъглас. Той се надигна, този път за да се премести откъм нейната страна на леглото. Тя поклати глава и заби очи в средното копче на коженото му яке за езда.
— Синджан — каза той, като се надвеси над нея. — Когато се роди, аз те държах в ръцете си. Повръщала са върху ризата ми. Учил съм те да яздиш. Райдър те е учил да разказваш вицове. Двамата те научихме да стреляш й да се наслаждаваш на книгите. Ако беше расла без нас, сега щеше да бъдещ една страхливка. Кажи какъв е този твой план.
Тя отново поклати глава.
— Все още мога да те напердаша, малчо.
— Не! За съжаление не можеш, Дъглас — каза Колин. — Но аз мога и твърдо съм решил да го направя. Когато се венчахме, тя се закле, че ще се подчинява на волята ми, но още не е преминала от клетвите пред олтара към действията в живота.
— Как, по дяволите, да ти се подчиня, след като ти беше в Единбург? Като ме пренебрегна, бих могла да допълня. Беше щастлив като пойна птичка в онази проклета къща с черна дупка на тавана в салона, нали?
— О, ти като че ли си малко разгневена? Джоан, може би искаш да разкажеш на всички присъстващи какво наложи да остана в Единбург?
— Причините ти бяха нелепи. Не ги приемам. Плюя на тях.
Колин въздъхна.
— Много е трудно. Иска ми се да се справя с теб по най-подходящия за такива случаи начин, но не мога, след като проклетите ти братя се мотаят наоколо. Дъглас, Райдър, защо не изведете съпругите си от тази стая? Тогава ще мога да разпитам Джоан както трябва.
— Не. Искам Алекс и Софи да останат тук! Гладна съм. Време е за обяд.