— Искам… — без да довърши, тя докосна с езика си неговия и простена.
— Ще ти дам всичко, което искаш — увери я той и страстно я целуна. Нежно я държеше в ръцете си, но не я милваше. Пръстите му оставаха неподвижни, едва я докосваше.
Синджан недоумяваше какво става. Спомняше си, че предишните пъти той беше невъздържан и й бе причинил болка. Смътно долавяше, че сега той е много внимателен с нея, не беше настървен. Дали той не си мислеше, че тя все още не се е възстановила след болестта?
Не, той просто не искаше и този път да я изплаши. Тя се усмихна, без да прекъсва целувката им. Каза, без да се замисли и без капчица колебание.
— Обичам те, Колин. Обикнах те още в мига, в който те видях. Мисля, че ти си най-изключителният мъж в цяла Шотландия.
Той подскочи при тези нейни думи. Усети дълбоко в него да се надига странно чувство, което не беше изпитвал никога досега. Беше нещо горещо и раздиращо, но в същото време нежно като полъх. Това чувство бързо отмина и той се съсредоточи върху своята възбуда и нейните думи. Щеше да помисли върху признанието й по-късно. Целуна я отново, отпивайки от сладостта на устните й. Целуна я още три пъти и чак тогава попита:
— Само в Шотландия ли?
— Е добре. Навярно в цяла Великобритания.
— Целуни ме, Джоан.
Устните й бяха горещи и набъбнали от целувките му, но въпреки това тя се отзова на молбата му, без да се двоуми нито миг. Той видя желанието, което напираше в очите й. Усети лекия трепет на устните й, когато езикът му се стрелна между тях.
А в мига когато горещият й език замилва устата му, пръстите му се спуснаха надолу — парещи като огън в сравнение с хладината на тънката ленена нощница — и при допира им тя усети, че направо ще литне към него.
Не знаеше какво да направи. Само потопи поглед в очите му. Кимна бавно. Той я изправи и съблече нощницата й. После отново я отпусна върху бедрата си. Огънят от камината пръскаше своята топлина и светлина зад гърба й. Виждаше гърдите й отстрани, и тънкия й кръст, и прибрания корем. Никога през живота си не бе виждал по-красиво женско тяло от нейното. И тази жена цялата беше негова. Ръцете му започнаха да треперят и той побърза да ги притисне към бедрата си. Не, той ще успее да се владее докрай. Този път нямаше да я изплаши. Щеше да продължи да изпълнява своя план, колкото й трудно да се окажеше това.
Отпусна глава на облегалката на креслото и меката кожа се огъна удобно под тежестта му.
— Какво искаш да направя сега, Джоан?
— Искам да продължиш да ме целуваш.
— Къде?
Той долови как дъхът й изведнъж секва.
— По гърдите — отвърна нежно тя и погали брадичката му. — Ти си още облечен, Колин, Това не е справедливо.
— Забрави за справедливостта засега — каза той, обхвана нежно раменете й и я притегли към себе си. Изобщо не можеше да си позволи да се изправя гол пред нея. Това сигурно мигновено щеше да охлади разпалената в нея страст. И щеше да я изплаши до смърт.
— Мисля, че гърдите ти могат да почакат малко — каза й той, като внимаваше да не я възбужда до краен предел, докосвайки я по копнеещата за милувките му плът. Целуна я по устните. После отново и отново направи същото. Обхвана с ръце лицето й, пръстите му се плъзнаха към косите й, като придържаха главата й срещу устните му. Когато тя потръпна в скута му, той пое нежно лявата и гърда в топлата си длан.
— Ох!
— Толкова си хубава — той погали връхчето с пръсти. — Отпусни се.
Тя го направи, без да отделя очи от лицето му. Наблюдаваше го как се навежда към нея, докато повдигаше гърдата й с ръка. Когато я докосна с устни, тя едва не извика от наслада. Той се усмихна, опитвайки вкуса на дивната й плът. Самият той също потръпваше от удоволствие, но беше достатъчно опитен, за да скрие това от нея. Беше станал твърд като камък. Той изгаряше от неудържимо желание и за миг беше готов да зареже плана си и да я отнесе до леглото, за да проникне в нея. Сигурно вече беше готова. Но не, беше глупаво дори да допуска тази мисъл.
Овладя се. Целуваше гърдата й и я галеше с пръсти и целувки, докато усети, че тя е напълно готова да го приеме. Притисна длан към корема й и почувства как мускулите й се свиват.
— Сега искам да затвориш очи, любима, й твоето прекрасно мозъче да си представи какво правят пръстите ми.
Вече нямаше сили да се сдържа. Пръстите му бързо я намериха и се задвижиха в ритъм — бавен и нежен после бърз и настойчив. Тя нямаше възможност да се противи, нито пък да се смути. Единственото, което можеше да направи, беше да усеща как тялото й потръпва и без да осъзнава, да свие и разтвори крака, за да го приеме. За него не остана неразгадано обзелото я желание. Беше изписано на лицето й. Тя го погледна със забулени, объркани очи.