— Мислех, че може би ще поискаш да разговаряме за усещанията, които предизвиках в теб снощи. На четири очи, естествено. Мислех, че може да си разочарована, защото те доведох до истинското удоволствие само веднъж. Много съжалявам, че заспа, Джоан. Аз съм истински джентълмен и не можех да си позволя да те събудя и насила да предизвикам в теб върховното удоволствие. Съвсем скоро беше болна все пак. Не исках така изведнъж да се превърнеш в истинска съпруга.
— Много си мил, Колин — каза тя. Очите им се срещнаха и лицето й пламна. Той говореше безсрамно, също като проклетите й братя. Тя никога не се беше изчервявала като глупачка, когато те се бяха държали скандално. Наложи си с усилие да се обърне и да вирне брадичка.
— Не съм разочарована, скъпи съпруже, но се безпокоях за теб. Ти беше много мил. Бях ти казала, че ще се държа като твоя съпруга, но ти не ми позволи да ти доставя облекчение.
— Облекчение? — повтори той. — Каква неприятна дума, за да се назове крещящата, пулсираща наслада на плътта. Облекчение. Трябва, да споделя това с приятелите си, за да видя какво ще е тяхното мнение.
— Бих искала да не го правиш. Смятам, че това е съвсем лично. Добре тогава, вземам си назад тази дума облекчение и ще използвам някоя от речника на братята си. Съжалявам, Колин, че ти снощи не крещя от удоволствие.
— Така е по-добре. Какво те кара да мислиш, че не съм изпитвал удоволствие? Наблюдавах как наситеносините ти очи стават още по-тъмносини, а след това се премрежиха и забулиха. Беше очарователно. Аз се наслаждавах на твоето удоволствие. Ти потръпваше под моите пръсти и стенеше в моите устни. Когато издаваше тези звуци, уверявам те, че ми достави невероятно мъжко удоволствие, от което ми идеше да се разкрещя заедно с теб.
— Но ти не го направи — каза тя й седна на своя стол.
Погледът му беше неразгадаем. Той каза прозаично, като петдесетгодишен съпруг.
— Искаш ли каша?
— Мисля, че искам само една препечена филийка.
Той и кимна и се надигна да й сервира с думите.
— Не, остани на мястото си. Искам отново да бъдеш силна.
После й наля кафе и сложи препечена филийка в чинията й. След това, без да я предупреди, я хвана за брадичката и повдигни главата й. Първо я целуна дълго и страстно, след това много нежно. Когато я пусна, очите й бяха потъмнели, а погледът — премрежен. Беше отпуснала главата си на рамото му, а ръцете й висяха отстрани на тялото й.
— Филип ми каза, че е готов да ти прости, че си го излъгала, ако ти го помолиш за това — каза той и се върна на мястото си. — Струва ми се, че той те разбира много добре. Казва, че лъжата ти нямала никакво значение, след като си я използвала за каузата си да служиш
Тя се взираше в него. Филип беше умно момче. Продължи да се взира в Колин, в устните му. Сигурно трябва да му каже нещо мило, помисли тя. Някакви нежни гальовни думи. Може би трябваше да му каже, че оценява това, че той се е трогнал от нейната обич. Усещаше в устата си вкуса на устните му. Погледна го безпомощно. Всичко, което си мислеше, се четеше като в отворена книга по лицето й. Това извика усмивка на огорчение на устните му, която изчезна толкова бързо, колкото се бе появила.
— Яж, Джоан — изражението му оставаше все така неразгадаемо. Това направо я измъчваше.
Тя отхапа от препечената филийка и се зачуди защо Бог със своя всевишен разум беше сътворил мъжа толкова различен от жената.
— Исках да ти кажа още, че тази сутрин възнамерявам да разпитам леля Арлет. Ще измъкна от нея истината и ще разбера дали тя е източникът, на който Робърт Макферсон се позовава, за да твърди, че съм убил Фиона.
— Нещо ме кара да мисля, че не е тя, въпреки невероятната й омраза към теб. Но от друга страна тя не е обичала и Фиона. Обичала е единствено баща ти и брат ти, както успявам да разбера от несвързаните й бръщолевения. На леля Арлет рядко й се случва да каже нещо смислено. Нали се сещаш като разправяше, че си син на келпи? Много е странна.
— Това е без значение. След като изясня каква е нейната роля в тази история, тя, заедно със своята странност, ще напусне Вер.
— Но тя няма никакви пари, Колин.
— Както ти казах, тя има семейство и аз вече съм изпратил писмо на брат й. Той и семейството му живея близо до Питлокри в централния високопланински район. Те са длъжни да й дадат подслон. Съжалявам, че се е държала така с теб.
В интерес на истината, едва не ме уби — канеше се да каже Синджан, но замълча. И това беше без значение. Тя скоро щеше да се махне от тук. Затова каза:
— Ако не тя е източникът на Робърт Макферсон, тогава кой е?
— Не знам, но ще науча. Междувременно, както знаеш. Роби обеща да внимава и по отношение на хората си, и по отношение на себе си. Обеща да разговаря е баща си и да се вслуша в думите му. Не ме разбирай погрешно, Джоан. Ако той нападне някого — било нас самите или някой от селяните ни — аз ще го убия и той знае това. Може би ще направи всичко възможно да се държи разумно.