— О, Колин. Толкова си благороден, толкова си великодушен, но аз вече реших. Готова съм да го направя още сега. По този начин ще имам достатъчно време да се възстановя до вечеря. Освен това, ако не издържа на болката и закрещя, тук няма никой, който може да ме чуе. А сега искам да се съблека.
Той беше толкова смаян, че не можеше да откъсне очите си от нея. Опита се да потисне надигналия се в него лудешки смях.
— Предлагаш ми се по този начин, за да повярвам колко много ме обичаш — каза той силно трогнат. — Въпреки че ти е известно какво ще се случи, ти си готова да ми се отдадеш? Това наистина ме трогва, Джоан. По този начин осъзнавам колко силни и всеотдайни са твоите чувства към мен. Покорен съм от твоето себеотрицание.
Тя си играеше с връзките на ризата му и дърпаше копчетата на брича му, Той се засмя и я плесна през ръцете, за да ги махне оттам.
— Ще направим това едновременно. Съгласна ли си?
Тя кимна, този път без да го погледне, и се зае да съблече дрехите си.
Синджан искаше да го прелъсти на килима. Направо беше готова да се нахвърли върху него. Той се замисли за миг върху ситуацията и намери, че идеята й е възхитителна.
Колин още изхлузваше левия си ботуш, когато тя вече стоеше гола пред него, сложила ръце на кръста си. Направя жалък опит да му се усмихне прелъстително. Изглеждаше изплашена до смърт, но непоколебима. Приличаше на своята съименница Жана д’Арк, поела пътя към своето мъченичество, изпълнена с гордост, че опазва достойнството си, дори докато наблюдава пламъците на кладата, върху която ще изгори. Каква чаровна глупачка беше тя.
Той се съблече и усети, че очите й не се отместват от корема му. Още не беше напълно възбуден, така че не би трябвало веднага да се разпищи от ужас.
В мига, в който тя се хвърли към него, той моментално се преобрази в ролята си на нежен прелъстител, за да сложи край на трагикомичния театър, който му се бе наложило да разиграва. Бързите му рефлекси спасиха и двамата. Тя така го стискаше за врата, сякаш искаше да го удуши. Засипваше го с целувки, а той се заливаше от смях.
Нека го прави, каза си той. Погали ръцете и хълбоците й и вдигна краката й около кръста си.
— О! — пророни тя и го обсипа отново с целувки, докато най-после трябваше да спре, за да си поеме въздух.
— Какво искаш да правя сега, Джоан?
— Искам да легнеш по гръб, за да те целувам. Не искам да мърдаш, Колин.
Той се подчини, отпусна я върху скъпия килим и сам, се настани до нея. Късното следобедно слънце изпращаше сребърните си лъчи през тесните прозорци на кулата. Въздухът беше топъл и приятен. Тя лежеше върху, него, наместила удобно краката си между неговите. Теглата им бяха плътно долепени.
Без да иска той се притисна в нея и видя как в очите й мигновено се появи страх, но тя бързо го преодоля, усмихна му се и се отпусна назад.
— Много си красив, Колин. Няма по-щастлива съпруга от мен.
— Ъ-ъ-ъ… благодаря — отговори той. Усещаше как ужасно бързо се възбужда, по-бързо отколкото допускаше, че е възможно. От допира в корема й нарастваше още повече. Въпреки това тя не се разколеба. Чу я как дълбоко си поема дъх.
— Не искам да се мърдаш, Колин. Искам да лежиш съвсем спокойно. Ще те целувам така, както ти ме целува. Нали си съгласен?
При тези думи той се задави. Задави се така, че едва не си глътна езика. Това си беше истинска лудост. Едва успя да събере сили и да кимне.
Тя го целуна по врата, после по раменете и по гърдите. Нежните й пръсти бързо последваха дирята на устните й. Тя го обсипа с целувки. Той имаше чувството, че всеки миг ще се разлети на парчета. Тръпки побиха тялото му. Вдигна ръка, за да я отмести от себе си.
— Не, не мърдай. Ти обеща!
Нищо не беше обещавал, мислеше той, направо обезумял. Но въпреки това със сетни усилия си наложи да не мърда от мястото си. Сви юмруци встрани от тялото си. Нали това искаше тя. Но тя щеше да разбере всичко, о да, съвсем скоро всичко щеше да разбере.
Когато горещите й устни докоснаха корема му, той се надигна и потръпна.
— Джоан — пророни той. Ето това е болка, мислеше той, истинска, напълно реална болка. Тя го погледна и се засмя.
— Чувстваш ли се така, както ме накара аз да се чувствам? Тръпнеш ли целият? Имаш ли усещането, че в теб е избухнал пожар, който искаш да се разгаря още и още и да те обхване целия в пламъците си?
— Почти същото.
Тя спусна ръката си надолу. Докосна го. Погали го. Впи очи в него, после ги отмести към ръката си, в която го държеше. Той беше странно смутен. Изпитваше усещания, които никога досега не бе изпитвал. Тя за миг като че ли се отнесе в друг свят и каза по-скоро на себе си, отколкото на него.