— Не. Искам още. Искам да опитам вкуса ти.
Пое го в устата си. Той подскочи и простена. Гърдите му бурно се повдигаха. Имаше чувството, че всеки миг ще умре.
— Ах! — възкликна тя на чудната му реакция и се залови да го накара да вика от удоволствие. И той наистина щеше да се разкрещи всеки миг, защото усещаше че не може да задържи освобождението си.
— Джоан, недей, любима. Трябва да спреш. Аз съм устроен различно от теб. Ако продължиш, семето ми ще се излее и саможертвата ти ще отиде напразно.
— О — възкликна тя и се отдръпна. — Необходимо ли е да излееш семето си вътре в мен. Така се прави това, нали? Ти си мъж и имаш нужда от това, ясно ми е. Това, което сега правя, също ти доставя удоволствие, но другото… другото е това, което най-много искаш. Добре тогава.
И преди той да отгатне намерението й, тя се метна отгоре му и се настани върху него.
— О, недей — възпротиви се той, докато тя полагаше усилия да го приеме. Ако не беше разтърсван от болката да влезе по-скоро в нея, сигурно щеше да се разсмее. Милата, тя не беше готова да го приеме и въпреки това правеше такива страхотни опити.
Тя го погледна, докато той й говореше и тогава Колин забеляза, че е по-бледа от преди. Явно се страхуваше от болката, която все, по-реално се приближаваше.
Той се усмихна и погали раменете й.
— Не още, Джоан. Не се опитвай ти да правиш нещо, което е моя работа. Още не съм готов за теб. Въобще не съм. Не, не, това е вярно. Необходимо ми е още да продължим, за да изпитам истинска наслада. Не мога да достигна своя връх, докато… — тя ахна и той не до върши думите си. Беше погледнала надолу, към невероятната му ерекция, после отново вдигна очи към лицето му. Гледаше го така, сякаш беше побъркан.
— Искаш да кажеш, че още не си напълно възбуден. Но ти стенеше. Вече се потиш. Малко е вероятно да ти трябва още много…
— Не, необходимо е — отвърна той отчаян. — Аз съм мъж и затова имам нужда от повече ласки. Повярвай ми. Трябва да ми имаш доверие за тези работи. Нали аз съм този, който има опит. Ако не продължим, удоволствието, което ще изпитам, ще е нещо съвсем обикновено. Нали предпочиташ да изпитам нещо изключително пред нещо по-малко?
— Разбира се. Обещах ти да не бъда егоистка в това отношение. Ако желаеш да растеш още, ако това е нещото, което ще ти достави истинско удоволствие и ще те кара да викаш, тогава нека бъде така — тя пое дълбоко въздух. — Какво искаш да направя сега?
Той се усмихна въпреки нетърпимата болка.
— Претърколи се по гръб. Не, не, още не поемам нещата в свои ръце. Нищо подобно. Просто трябва да ти покажа какво да правиш, за да ме предизвикаш да крещя от удоволствие, както аз направих с теб снощи.
Тя кимна подозрително, но се подчини. Легна по гръб, като следеше всяко негово движение, докато той се настани върху нея. Отново видя как очите й се изпълват с проклетия страх, но не можеше да я упреква за това. Беше възбуден, нечовешки възбуден, твърд като гранит. А тя знаеше, че ще стане още по-възбуден и по-твърд.
Успя да се овладее. Нямаше да допусне тази чудесна изненада да се превърне в поредното фиаско.
Намести се удобно между краката й — така, както малко преди това тя се бе настанила между неговите. Легна върху нея, без да се отпуска с цялата си тежест.
— Сега ме погледни, Джоан. Да, точно така. Необходимо ми е да ме целуваш още малко. Това е много важно, иначе ще трябва да се преструвам, че ми е приятно. Нали не искаш да се преструвам, че ми е хубаво?
— О, не — каза Синджан, като не успяваше да открие никакви лоши намерения у него. Когато го целуваше, тя винаги забравяше за онази част от него, която сега се притискаше в корема й и която беше огромна, твърда и щеше да й причини болка. Не можеше да не я боли, но тя твърдо бе решила, че този път няма да го предаде. Той я желаеше и тя щеше да му се отдаде по какъвто и начин, да искаше той това.
Колин не искаше да пропилее и миг от малкото време, с което разполагаше. Целуна я, като разтвори устните й и вмъкна език между тях. Продължи да я целува, докато най-после, слава на небесата, тя простена и потръпна под него… Той се усмихна, все още с болка, след това се плъзна надолу по тялото й да погали гърдите й. Имаше чудесен вкус, от който той се разтърси от желание.
— Вече достатъчно ли ме желаеш, Колин?
Той се наведе над нея, когато чу плахия й, напрегнат гласец.
— Не, още не. Имам нужда от още малко, Джоан. Трябва ми още малко време, за да събера достатъчно страст.
— Добре.