— О, да — каза тя й се запита защо ли не го беше застреляла, когато имаше възможност да го направи. Не вярваше нито на една негова дума. Той беше красавец, но носеше злото в душата си.
— Сега ще заведа Сирена в Единбург. Обещах ти, че ще разговарям с баща си, въпреки че вече те предупредих, Колин, че той не е съвсем наред с ума си.
— Беше съвсем наред, когато го видях последния път — каза Колин. — Ако просто ми кажеш кой твърди пред теб, че съм убил сестра ти, и двамата можем да си спестим много време.
— О, не — каза Робърт Макферсон и спокойно изтръска някаква прашинка от ръкава на сакото си. — Няма да стигнем доникъде, ако ти кажа. Ти ще се опиташ да убиеш човека в яростта си и аз пак ще остана със съмненията. Не, първо ще говоря с баща си. Ще му кажа за този човек, който те обвинява. Ще видя какво ще ми каже той. Повече не ме разпитвай, Колин.
— Няма да убия проклетия ти доносник!
— Ако ти не направиш това, тогава кръвожадната ти съпруга ще го направи.
— Сигурно наистина бих го убила — каза Синджан. — Прав е за това, Колин.
Колин чак сега осъзна, че се намират във вестибюла. Той не искаше Макферсон да влиза в дома му, но той беше дошъл за Сирена. Трябваше да се държи любезно, но това не означаваше, че трябва да го третира като скъп гост — да го покани в салона и да му предложи чаша чай. Щяха да останат във вестибюла. За да наруши неловкото мълчание, Колин каза:
— Нали познаваш съпругите?
— О, да, познавам тези две проклети дивачки. Дами — поправи се Робърт Макферсон и направи дълбок поклон и пред двете. — А това предполагам са техните съпрузи. Чувствам се по-спокоен, като виждам, че и двамата са тук. Тези две очарователни женски създания трябва да бъдат държани под ключ — той се обърна отново към Колин. — От писмото ти разбрах, че искаш да взема от тук Сирена и да я отведа в Единбург. Мога ли да знам какво е наложило това да стане точно сега?
— Леля Арлет умря снощи. Някой я е обесил в стаята й.
— О, разбирам. Примамил си ме тук, за да ме обвиниш, че съм убил дъртата вещица. Имам късмет, че съм довел със себе си своите хора.
— Не ставай глупак, Роби. Всичко беше нагласено, така че да прилича на самоубийство, но Дъглас правилно забеляза, че Арлет няма нито необходимата сила да върже такъв здрав възел, с който въжето беше стегнато около полилея, нито пък необходимото умение. Не е самоубийство. Някой я е убил. Може би това е твоят вестоносец, който е бил неин съучастник. Може би се е страхувал, че тя ще проговори и е решил да я премахне.
Робърт Макферсон го наблюдаваше. Той отстъпи назад — да бъде по-близо до отворените врати и до своите хора, които бяха разположени на стълбите отвън готови да нападнат и да се отбраняват при първия сигнал.
— По дяволите, Роби, това, което ти казвам, означава, че някой се е вмъкнал в замъка и я е убил!
— Може да е била все пак достатъчно силна, за да направи проклетия възел — каза той. — Арлет беше по-здрава, отколкото изглеждаше.
Колин се отказа от този разговор. Тръгна да доведе Сирена. Докато вървеше до нея надолу по широките стълби, тя го гледаше така, сякаш той е неин възлюбен. Гледаше го така, сякаш той беше нейният Ромео, а тя Жулиета.
— Изпитвам голямо облекчение, че се маха от тук — прошепна Софи на Синджан. — Тя ме плаши, независимо дали думите й са или не празни приказки.
— Мен също — каза Синджан.
— Сестро — каза Робърт Макферсон, кимна и мимоходом направя знак на своите хора да поемат двата куфара от ръцете на Колин.
— Здравей, Роби — поздрави го Сирена. Тя се бе повдигнала на пръсти да целуне брат си по устните. — Днес си по-красив, отколкото беше преди шест месеца. Искрено съжалявам жена ти. Ще трябва да се състезава с теб по хубост. Трябва да ми обещаеш, че когато отидем в Единбург, никъде няма да ме придружаваш.
Дъхът му секна и за един ужасен миг Синджан изтръпна от страх, че той ще я удари. Но Робърт бързо се усмихна и отговори спокойно.
— Ще си пусна брада.
— Радвам се, че можеш да направиш това — каза Сирена. Тя се обърна към Колин, прокара пръсти по страните му, след това се повдигна на пръсти и го целуна по устните, точно както преди малко бе целунала брат си. — Довиждане, любими. Жалко, че предпочете тази. Жалко, че е толкова мила, но съм доволна, че се ожени за нея, защото е заможна.
Без да каже нищо повече. Сирена мина покрай брат си и излезе през главния вход.
Колин само кимна на Робърт Макферсон. Мина покрай него и излезе навън. Денят беше мрачен и студен. Видя как Сирена се мята на гърба на кобилата, която брат й беше довел за нея. Видя как един мъж от хората на Роби привързва куфарите й отзад за седлото си. Видя ги как всички възседнаха конете си и препуснаха по дългата, оградена с дървета алея на замъка Вер.