Дъглас въздъхна и каза:
— Животът е пълен с изненади. Забраних му да идва у дома, макар да бях твърдо убеден, че двамата пак ще се срещнат. По дяволите! Можеше да умре, ако Синджан не бе се решила да отиде в квартирата му. Аз съм виновен. Тя нали не знае за раната?
— Не. Но те предупреждавам, ако не престанеш да се упрекваш за нещо, за което нямаш никаква вина, ще пиша на Райдър и ще настоявам да пристигне веднага и да ти тръсне един здрав бой, за да дойдеш на себе си.
— Ха! Райдър никога не би го направил. Освен това аз съм по-едър от него. Ще го надвия.
— О, но тогава ще си имаш работа със Софи.
— Само мисълта за това ме ужасява!
— Надявам се, че не възразяваш срещу това, че тя и Райдър не могат веднага да пристигнат в Лондон. След като двете деца са толкова зле наранени от падането в плевнята, няма да им бъде особено весело да дойдат тук. Щяха да се притесняват през цялото време. Освен това близнаците са луди от радост, че са заедно с братовчедите си и другите деца.
— Липсват ми малките дивачета — каза Дъглас с любов.
— Всичките дванадесет плюс нашите две и детето на Райдър и Софи?
— Предпочитам двете от време на време. Хубаво ми е, когато наоколо има деца. При нас са винаги толкова за кратко, че не мога да не ги глезя.
— За това си прав. Но, скъпи, след като Колин е толкова болен и сме ангажирани с подготовката за сватбата, мисля че е по-добре момчетата да останат при леля си и чичо си.
— Синджан сигурно иска сватбата да стане възможно най-скоро. В такъв случай Райдър и Софи няма да могат да дойдат.
Дъглас усети една нежна ръка да го погалва по гърдите, усмихна се в тъмнината и каза:
— О, мислех, че си изморена. Имаш ли сили? Нима ще си получа наградата?
— Само ако обещаеш да не викаш прекалено високо и пак да събудиш майка си — тръпки побиха Алекс при спомена за една нощ, когато тя и Дъглас се забавляваха до самозабрава, а майка му нахлу ужасена в спалнята с обвинение, че Алекс е убила обичния й син. Този спомен не й беше приятен.
— Ще си запуша устата с кърпа.
Най-после дойде в съзнание, но беше толкова отпаднал, че нямаше сили да отиде до нощното гърне. Беше ужасно. Добре че треската беше преминала и болката в крака му почти се понасяше. Беше пълна глупост от негова страна да не повика лекар, когато това се случи, но той не беше от тези, които търсят лекарска помощ за щяло и не щяло. Семейният доктор Чайлдрис от тридесет години насам посещаваше Кинросови само тогава, когато някое дете се разболее. Колин беше млад, силен и здрав, а ето че едно дребно намушкване с нож го беше повалило на легло, изгарящ в треска и губещ съзнание. Видя през полуспуснатите си клепачи, че Джоан влезе в стаята. Усети раздразнение, умираше от глад. Не искаше тя да бъде при него. Нуждаеше се от мъжка помощ.
— О, това е добре. Ти си буден — каза Синджан с усмивка, която огря цялата спалня. — Как се чувстваш?
Той изсумтя.
— Искаш ли да те избръсна? Веднъж обръснах главата на Тайсън, докато Райдър го държеше да не шава. Беше преди около десет години. Мога пак да опитам. Ще внимавам, обещавам ти.
— Не.
— Колин, да не забравя нещо много странно. Долу чака един мъж, който твърди, че е твой братовчед.
Като чу това, Колин подскочи като ужилен и седна в леглото. Завивките се свлякоха до кръста му и той я зяпна с широко отворени очи. Кой братовчед? Никой от братовчедите му не знаеше, че е тук. О, Макдъф знаеше.
— Това не е възможно — каза той и отново се отпусна на възглавницата.
Синджан погледна към очертанията на стройното му тяло под одеялото от кръста надолу. Тя преглътна. Беше толкова красив, силен и висок. Черните косъмчета покриваха гърдите му и се събираха в тясна черна ивица, която се губеше под завивките. Но той все още беше прекалено слаб. Ребрата му се брояха, но това скоро щеше да се промени.
— Трябва да стоиш на топло — каза тя и го зави до раменете, въпреки че й се искаше да отметне одеялото чак до ходилата и да го съзерцава така поне шест часа.
— Джоан, нали не се шегуваш? Макдъф ли е тук?
Тя се опули,
— Макдъф? Не се представи. Просто каза, че е любимият ти братовчед. Името му като на шекспировия Макдъф6 ли е?
— Да, като деца му викахме Маккъд.
— Къд на шотландски нали е крава?
Той се засмя.
— Точно така. Истинското му име е Франсиз Литъл7, което е направо абсурдно за човек с неговия ръст. Започнахме да му викаме Маккъд, но той ни заплаши, че ще натрие носовете ни в калта, ако не престанем да го наричаме така. Затова го прекръстихме на Макдъф.
6
Макдъф — герой в трагедията на Шекспир „Макбет“, който застава на страната на сина на убития от Макбет крал Дънкан Малколм, защото Макбет е погубил жената и децата на Макдъф и убива Макбет. — Б.пр.