Дъглас го гледаше с широко отворени очи, когато най-сетне каза:
— Познаваш я толкова отскоро, а… — той поклати глава. — Точно така би постъпила. Понякога си мисля, че дори и добрият Дядо Боже не може да се досети какво си е наумила да извърши, докато не го направи. Занимава се с най-различни неща, както вече си забелязал.
— Не съм още наясно, но мисля, че скоро ще науча.
— Още не си ми казал как стана така, че те раниха.
Колин отговори, като избягваше да погледне Дъглас в очите.
— Някакъв пройдоха се опита да ме обере. Съборих го на земята, а той извади от ботуша си нож. Добра се само до хълбока ми.
— Ти уби ли го?
— Не, но трябваше да го убия този мръсник. Ако беше успял да пребърка джобовете ми, нямаше да припечели кой знае колко. Нямах повече от две гвинеи8 със себе си.
— Преди малко получих едно писмо, в което е написано, че си убил жена си.
Колин не помръдна. Сякаш се намъкнах в душата му, помисли Дъглас, където се спотайват болката и вината му. Но не беше съвсем сигурен в това. Колин беше отправил поглед над лявото рамо на Дъглас към камината.
— Не беше подписано. Донесло го някакво момче. Мразя такива писма. Човек се чувства направо отвратен от злобата, която блика от тях.
Колин отново нищо не каза:
— Досега никой не знаеше, че си бил женен.
— Така е. Мислех, че това не е ваша работа.
— Кога е починала съпругата ти?
— Малко преди брат ми. Преди шест месеца и половина.
— Как?
Стомахът на Колин се сви на топка,
— Падна от една скала и си счупи врата.
— Ти ли я бутна?
Колин не отговори. Това беше тягостно мълчание — пълно с болка и гняв.
— Имахте ли някакви недоразумения? Нещастен случай ли беше?
— Не съм убивал жена си. Нито ще убия сестра ти. Предполагам, че авторът на писмото те предупреждава точно за това.
— Правилно предполагаш.
— Ще кажеш ли на Джоан?
Дъглас го погледна с недоумение. Още не беше свикнал, че Колин нарича сестра му Джоан.
— Трябва да й кажа. Естествено, за предпочитане е ти сам да й разкажеш всичко и да й обясниш някои неща, които не желаеш да споделиш с мен.
Колин умишлено замълча. Беше предпазлив. Дъглас стана и каза:
— Съжалявам. Тя е моя сестра и животът й ми е скъп. Длъжен съм да я закрилям. Не е честно да не знае такова нещо за теб. Смятам, че преди да се ожените този въпрос трябва да се изясни. Настоявам това да стане.
Колин продължи да мълчи. Не вдигна поглед, докато Дъглас не затвори тихо вратата след себе си. Разтри бедрото си. Зарастващата рана го сърбеше и кожата около нея беше порозовяла. Но заздравяваше добре. Щеше ли обаче това да бъде достатъчно бързо?
Кой, за Бога? Кой може да е написал това писмо? Макферсонови бяха единствените, които подозираше. Те единствени имаха мотив. Първата му жена се казваше Фиона Дахлинг Макферсон. Беше най-голямата дъщеря на стария земевладелец Лахтам. Но тъст му нито се усъмни в него, нито го обвини за смъртта на дъщеря си. Поне беше така, когато Фиона умря. Разбира се, брат й Робърт не мислеше така, но в семейството тежеше думата на бащата. Колин беше чул, че от няколко месеца насам бащата на Фиона не бил много наред с разсъдъка и здравето му рязко се влошило, в което нямаше нищо чудно, защото той беше на възрастта на келтските скали в Лимнер. Да, сигурно подлите страхливци Макферсонови са написали и изпратили писмото. Нямаше кой друг.
Тревогата от проклетото писмо обаче бледнееше пред необходимостта да се ожени за Джоан колкото е възможно по-скоро. Ако не направеше това, щеше да загуби всичко. Той затвори очи. Опита се да заспи. След няколко часа стана от креслото и успя с много воля да премине два пъти стаята по дължина. Измина разстоянието за трети път. Силите му се възстановяваха, слава Богу. Само се молеше да стане достатъчно скоро.
Същия ден, докато вечеряха заедно с Джоан, която се хранеше до леглото му той взе решението. Тя му говореше нещо, но той осъзна това, едва когато поднасяше към устата си парче шунка, набучено на вилицата.
— …моля те, опитай се да ме разбереш правилно. Сватбената рокля наистина е прекрасна, но за какво е целият този шум, Колин. Майка ми сигурно ще те развежда и показва като някакъв трофей. Толкова е щастлива, че най-после не съм в класацията на Старите моми. Ох, как ненавиждам всички тези труфила и джунджурии. Иска ми се просто да те грабна и да се махнем оттук, за да заживеем заедно. Всички останали глупости са едно единствено нещо — празна работа.
Напрегнатото му лице се отпусна. Почувства облекчение. От нейните устни се сипеше манна небесна. Той се луташе тревожно от мисъл на мисъл, отхвърляше една след други различни възможности и ето че изведнъж се появява тя и му се предлага изцяло и безрезервно.
8
Гвинея — златна монета, почти излязла от употреба в Англия, равна на 21 шилинга. 1 шилинг е равен на 12 пенса. — Б.пр.