— Трябва да действам бързо, много бързо. Малкият глупак ще се върне. В това няма съмнение. Той не те иска и как би могъл да те иска? Ти си долна англичанка, ти не си една от нас. Да, може би трябва да натисна тази пухена възглавница върху главата ти. Да, това ще свърши чудесна работа. Това ще те изпрати далеч от тук. Не, ти не принадлежиш на това място, тук си чужда, никой не се интересува от теб. Да, възглавницата. Не, така ще бъде прекалено очевидно. Трябва да бъда по-хитра. Но трябва да действам, иначе може и да останеш жива и да продължиш да ме нервираш. Да, можеш да направиш още по-нещастен и без това съсипания ми живот, нали? Знам какъв чешит си ти — подла и злобна, на теб човек не може да ти вярва. Да, ти си нахална — отнасяш се с всички нас като с нищожества! И ни тъпчеш. Трябва да направя нещо, иначе всички сме загубени. Дори и в този миг ти кроиш планове как да ме премахнеш.
— Лельо Арлет, защо си в стаята?
Тя се извъртя и видя Филип, застанал на прага на отворената врата със свити в юмруци ръце на кръста.
— Татко ти каза да стоиш далече от нея. Махни се оттук, лельо.
— Ах, ти, малки проклетнико. Всичко опропасти. Ужасно съм разочарована от теб, Филип. Естествено съм тук, за да се погрижа за нея. За какво друго мога да дойда? Махни се от тук, момче, просто се махни. Можеш да доведеш баща си, ако искаш. Да, можеш да доведеш проклетия господар.
— Не, ще остана. Ти си тази, която ще се махнеш, лельо. Баща ми не е проклет господар. Той е господарят и е най-добрият.
— Ха! Ти нищо не знаеш за него. Не знаеш как неговата майка — да, моята собствена сестра и твоя баба — е измамила съпруга си и се е любила с келпи14, да, с истински келпи и е измолила от самия дявол той да дойде да живее в Лок Левън. Той се превърнал в човек с образа на нейния съпруг, защото дядо ти обичаше мен, а нея въобще не я поглеждаше. Не, мъжът, с когото тя развратничеше, не й беше съпруг, защото истинският господар беше само мой. Само мой! Неин беше този келпи, който беше слуга на Сатаната. Само беше приел човешки образ, целия изтъкан от зло. И синът, който тя роди от този фалшив съпруг, беше Колин и той също е зъл и извратен до мозъка на костите си като своя баща келпи.
Филип естествено не разбираше приказките й. Той се молеше баща му да дойде, да дойде по-скоро. Или пък да се появи мисис Ситън, Крокър или който и да е друг. Моля те. Господи, изпрати някого тук, говореше си той наум. Леля Арлет е откачена, както обича да казва старият бъчвар Алгер.
Филип се страхуваше. Горещите му молби явно нямаха ответ. Леля Арлет се приближаваше към Синджан. Той се стрелна напред, метна се върху леглото до мащехата си и я покри с тялото си, за да прегради пътя на леля Арлет до нея.
— Синджан! — изкрещя той, сграбчи ръцете й и ги разтресе. Отново извика името й. Този път тя отвори очи и се взря в него.
— Филип? Ти ли си? Тя отиде ли си вече?
— Не, Синджан, тук е. Не трябва да заспиваш. В никакъв случай.
— Махай се от тук, момче.
— Мили Боже! — прошепна Синджан.
— Известно ли ти е на теб, глупаво момче, че нейния истински съпруг — твоят дядо — сложи кръст от самодивско дърво над вратата, за да не й позволи да влиза. Той знаеше, че тя блудства с този келпи. Но Сатаната й бе дал амулет, който я предпази дори от самодивския кръст…
— Моля те напусни стаята, лельо.
Леля Арлет се изправи и бавно отмести поглед от момчето към жената в леглото, която беше завита до брадичката с проклетите одеяла. Очите й бяха широко отворени и пълни със страх. Арлет остана доволна, като видя този страх.
— Ти доведе баща си. Прогърмя ушите му с твоите лъжи. Да, ти го върна тук с лъжи, накара го да се чувства виновен. Той не искаше да се връща. Той иска тя да се махне от тук. Вече е получил парите й. Повече не е необходимо да я търпи.
— Моля те да излезеш, лельо.
— Чух ви да говорите за кръст от самодивско дърво и келпи. Здравей, лельо, здрасти, Филип. Как е Джоан?
Филип подскочи, когато чу гласа на Сирена. Тя се бе промъкнала безшумно като призрака бе застанала до него в края на леглото.
— Името й е Синджан. Отведи леля Арлет от тук, Сирена.
— Защо трябва да го правя, скъпото ми момче? А сега ми кажете за самодивския кръст. Това е нещо противно, нали знаеш, лельо. Аз ненавиждам тези кръстове. Защо трябваше да говорите за тях? Аз наистина съм магьосница, но самодивският кръст въобще не ми влияе.
Филип започна да се съмнява дали не се е побъркал! Вече не се страхуваше. Независимо каква беше истинската същност на Сирена, тя никога не би позволила на леля Арлет да нарани Синджан.
— Махай се, Сирена. Ако не го направиш, ще ти сложа самодивски кръст.