- Със сигурност разбираш. - Една от маратонките тупна на пода. - Когато те запознах с Бри, ти скочи в колата и офейка като гимназист, закъсняващ за вечерния час. Дори не я поздрави.
- Нямам добри маниери. - Втората маратонка последва първата.
- Когато ти изнася, имаш отлични маниери.
Панда свали чорапите и ги сви на топка.
- Трябва да взема душ.
- Душът може да почака.
Но очевидно не можеше, защото той мина покрай нея, прекоси коридора и хлътна в банята. Ключалката щракна зад него.
През остатъка от следобеда всячески я избягваше. Луси лакира ноктите си с черен лак, боядиса бретона си в ярколилаво и освежи татуировката с дракона. После се качи на горния етаж, за да досажда на Темпъл, което се оказа огромна грешка. Злата кралица беше плувнала в пот заради тежката тренировка и още по-напушена след хапливата си лекция относно тъпия физкултурен принцип на Луси „достатъчно добре“.
Тя отхвърли всички предложения на Луси да й приготви нещо друго освен гола зелена салата и тази вечер те изядоха поредната замразена вечеря от суха пуйка, скашкан кафяв ориз, всичко гарнирано със слузесто пюре от пащърнак. Луси надяна любимото си нацупено изражение - нейната запазена марка, когато беше на четиринайсет.
- Това е пълна гадост.
- Както и това, да си дебел - тросна се Темпъл самодоволно.
- Ти също си гадна - уточни Луси.
Панда повдигна вежда. Темпъл се пресегна през масата, за да потупа успокоително ръката на Луси.
- Някого го е гепил предменструалният синдром.
Панда трясна лакът върху масата.
- Кълна се в Бога, че ако още веднъж чуя за предменструа-лен синдром, спазми или дори за женски пъпки, ще взривя нещо.
Темпъл махна безгрижно към вратата. Панда изръмжа. Луси още не бе успяла да го приклещи насаме, а не желаеше да говори за случилото се при фермерската лавка в присъствието на Темпъл, затова избра нов обект за заяждането си.
- Мразя тази маса.
- Супер - промърмори Панда.
- Той обича да тъне сред мизерия - изсумтя Темпъл. - Напомня му за отвратителното детство.
- Колко отвратително? - живна Луси. - Той никога нищо не ми е разказвал.
- Баща ми беше наркодилър. Когато съм бил на две години, го застрелял недоволен клиент - заяви той безстрастно. - Майка ми беше наркоманка. Апартаментът ни гъмжеше от плъхове. Това е любимата част на Темпъл.
- А той е крадял храна, за да не умрат от глад - допълни Темпъл жизнерадостно. - Не е ли тъжно?
Луси отмести чинията си. Не и се струваше редно Темпъл да знае за него много повече от нея.
- И какво друго ти е известно?
- Завършил е колежа с отличие - осведоми я Злата кралица.
Панда се намръщи, очевидно възмутен до дън душа от подобна
информация, която не го описваше като заплаха за обществото.
- А ти откъде знаеш?
- Гугъл - нацупи се Темпъл пренебрежително. - Не мислиш, че щях да продължа да те наемам, ако не съм те проучила?
- В Гугъл? Страхотен детектив си се извъдила.
- Освен това е служил в армията - продължи Темпъл с разкритията. - Пълна скука. За нещастие, не успях да изровя нито една романтична история. Обаче смятам, че спокойно можем да предположим, че пътят зад гърба му е осеян със стотици разбити женски сърца.
- Или безименни женски гробове - вметна Луси, което го накара да се усмихне.
Как можеше Темпъл всеки божи ден да тренира с Панда и да не изпита желание да разкъса дрехите му? Вместо това през всяка свободна минута зяпаше мрачно през прозореца. Луси се взираше изпитателно в дългата жила отстрани на врата му. Същата, която обичаше да хапе. Той забеляза интереса й и я погледна така, сякаш бе прочел мислите й.
Тази нощ Панда не се промъкна в спалнята й през плъзгащите се врати, а навесът за лодки остана тъмен. За пръв път от началото на авантюрата им не бяха заедно, което я караше да се пита... Ако с Бри го свързваше само къщата, защо той беше толкова потаен?
Дъждът, пръскащ по прозорците на следващата сутрин, напълно съответстваше на настроението й. Какво беше това, което той не желаеше да й разкаже? Луси искаше отношенията им да са ясни и открити - без неясни кътчета или мрачни тайни, над които да си блъска главата, когато не бяха заедно. Извади един стар жълт дъждобран, който някой от семейство Ремингтън, може би самата Бри, бе забравил в дрешника на горния етаж, и пое през мократа трева. Но вместо да се отправи към гората, зави към участъка земя на север от къщата - каменист район, простиращ се на площ около дванайсетина декара, за който отначало не подозираше, че принадлежи към имота. Когато стигна до върха на склона, вече се бе задъхала.
Панда стоеше на ръба на отвесната скала. Луси бе започнала да подозира, че това е любимото му място за усамотение. Носеше модно тъмносиво водонепромокаемо яке и дънки. Главата му бе открита, косата мокра и разрошена от вятъра. Тя огледа смуглото, покрито с дъждовни капки лице. Не изглеждаше особено радостен да я види.