Наблюдаваше я внимателно - не беше сигурен какво иска да види - едновременно облекчен и разочарован, когато изражението на лицето й не се промени.
- Влюбих се в тялото ти - рече тя, - независимо че започваш да приличаш на ходещо предупреждение за вредата от непозволените стероиди. Тялото ти наистина е великолепно, до последния сантиметър, с изключение на онази част между ушите.
Тя беше толкова пълна с живот, толкова умна, толкова объркана. Дълги години се е опитвала да се помести в калъп, който не й е бил по мярка. Толкова ревностно се бе опитвала да бъде идеалната дъщеря, а сега се бе оплела като пате в кълчища. Колкото до тях двамата... С всичките й нахакани приказки за глупавия й „обратен житейски списък“, тя не беше създадена за мимолетни и безперспективни авантюри. Тя се нуждаеше от истинска близост, която той не можеше да й даде, и по дяволите, щом като тя не се грижеше за себе си, то той щеше да го стори вместо нея.
Лепна си възможно най-похотливата усмивка.
- Ти си горещо парче, бейби. Истинска фурия, когато си гола но трън в задника, когато си с дрехи. Ако искаш истинско общуване, сваляй гащичките.
Тя примигна, сепната от грубостта му. Стомахът му се бе свил на топка, но трябваше да стигне докрай. Въпреки това му струваше огромно усилие на волята да не я грабне в прегръдките си и да не попие с целувки дъждовните капки по страните й.
_ Интересно. - Луси отметна качулката и вирна брадичка. -Запази тайните си, Панда. Наистина не ме вълнуват чак толкова.
Тя изчезна, оставяйки го в отвратително настроение.
Небето се проясни и Луси позволи на Тоби да я убеди да се повози с него на лодката на Големия Майк. Перспективата да прекара следобеда сред удушливите пари на одеколона на сладкодумния търговец, не беше особено примамлива, но беше по-добре, отколкото напразно да беснее из къщата.
Наистина ли Панда вярваше, че тя няма да разгадае глупавите му номера - преднамерената обида и онази нелепа усмивка? Това бе неговият начин да й напомни да спазва дистанция, като че ли можеше да забрави. Тази авантюра трябваше да бъде още една отметка в обратния й житейски списък, но като пазеше толкова ревниво тайните си, той я принуждаваше да прави точно това което тя не искаше - да мисли прекалено много за него.
Насили се да се усмихне, когато двамата с Тоби приближиха синьо-белия катер, закотвен до градското пристанище. Очите ми нетърпеливо блестяха.
- Моля за разрешение да се качим на борда.
- Разрешавам. - Майк се усмихна широко, разкривайки равните си блестящи зъби. Беше облечен в шорти в цвят каки, бяла тениска със зелено лого и яхтени обувки. Скъпи слънчеви очила „Рево“ висяха на каишка от загорелия му врат.
Тя бе заменила хулиганските си одежди с черен бански костюм и бял хавлиен плажен халат, но бе оставила халката на носа. Той пое чантата й, в която бе напъхала слънцезащитен крем, кърпа, бейзболна шапка и кесия с курабийки, които бе купила от „Петнистата жаба“. За нещастие, той й протягаше ръка, за да се качи на борда, но отвратителната воня на одеколона му, която помнеше от предишната им среща, бе изчезнала ведно с масивната златна гривна и големия колежански пръстен.
- Радвам се, че ни удостоихте с компанията си, госпожице Джорик.
Прободе я разочарование.
- Бри ви е казала коя съм. Да си говорим на „ти“.
- Съгласен. Не беше Бри. Спомняш ли си, когато ти казах, че никога не забравям лица? Преди две седмици най-после си спомних. - Посочи татуировката й с огнедишащия дракон. -Отлична дегизировка.
Тоби хукна към кърмата, за да провери риболовните такъми. Луси извади бейзболната шапка от чантата.
- В града никой не ме е разпознал, така че явно новината не се е разнесла из острова.
- Предположих, че ако си искала хората да знаят коя си -прямо заяви той, - щеше да им кажеш.
Откровеността му й се понрави и тя почувства как сърцето й се изпълва с топлина към него.
Когато катерът излезе от пристанището, Майк позволи на Тоби да поеме управлението. Накрая заобиколиха южния край на острова. Когато наближиха брега, Тоби взе въдицата и я хвърли във водата, следвайки указанията на Майк. Луси отиде от другата страна, за да поплува и да не мисли за Панда.
Следващите няколко часа бяха много приятни, но рибата не кълвеше и накрая Тоби се отказа и също реши да поплува. Докато се приличаше на палубата, Луси осъзна, че първото й впечатление от Майк е било погрешно. Той изобщо не беше фалшив и лицемерен. Напротив, този привлекателен, общителен търговец беше един от тези хора, които искрено желаеха доброто на всеки, дори на шестнайсетгодишния хлапак, който предишната седмица бе блъснал кадилака му отзад, докато изпращал есемес на гаджето си.