- Всички тийнейджъри вършат глупости - каза той, докато закотвяха катера, а Тоби се гмуркаше във водата. - Аз също.
- Ти си прекалено добър, за да е истина - усмихна се Луси.
- Боя се, че не. Попитай Бри.
Тя не можа да измисли любезен начин да му каже, че Бри никога не го споменава, но Големия Майк не беше такъв наивен глупак, какъвто изглеждаше.
- Не ти е разказала за мен, нали?
- Не съвсем.
Майк дръпна ципа на хладилната чанта, която бе донесъл.
- Отраснах на този остров. С изключение на годините, когато бях в колежа, съм живял тук през целия си живот. - Катерът подскочи от вълната, надигната от преминаващ скутер. - Родителите ми бяха алкохолици - нямаха воля да спрат пиенето - а аз бях едър, тромав дебелак, който нямаше представа как да печели приятели. - Извади плик със сандвичи от деликатесния магазин на острова и го остави върху масата, завинтена на палубата. - Бри беше едно от децата, които летуваха на острова. Всяка година броях дните, докато тя и братята й пристигнат. Те бяха страхотни момчета, точно какъвто мечтаех да бъда и аз. Винаги знаеха точно какво да кажат и с лекота се вписваха във всяка компания. Но най-вече очаквах Бри.
Майк извади от хладилната чанта бутилка совиньон блан и взе тирбушона.
- Да можеше да я видиш тогава, толкова бликаща от жизне-радостност, винаги засмяна, не беше напрегната и гьжна като сега. Не стъпваше по земята, а сякаш летеше. - Той извади тапата. - Стар, майката на Тоби, се смяташе за най-красивото момиче на острова, но когато Бри беше наоколо, аз не забелязвах никоя друга, макар да знаех, че тя е прекалено добра за мен.
- Не е вярно. - Двамата не бяха забелязали Тоби, който се изкачваше по стълбичката, висяща от кърмата, вдигнал маската и шнорхела на темето.
- Тя е преживяла много трудности, Тоби - рече Майк, докато наливаше вино в пластмасовата чаша, преди да я подаде на Луси. - Трябва да погледнеш на случилото се от нейна гледна точка.
Тоби скочи на палубата, от слабичкото му телце се стичаше вода.
- Тя никога не те защитава. Не разбирам защо ти винаги толкова й трепериш и я защитаваш.
Защото Майк беше такъв човек, помисли Луси. Той бе простил на хлапака, ударил колата му, на своите родители алкохолици, а сега оправдаваше Бри, задето не отвръща на чувствата, които, изглежда, още изпитваше към нея.
Майк разкъса пакета с картофен чипс.
- По-добре грабвай сандвича, преди аз да съм го излапал.
Тоби и Майк си разменяха шеги, докато омитаха чипса и сандвичите заедно с курабийките, които Луси бе донесла. Когато беше с Майк, Тоби ставаше съвсем различен - забавен и общителен, нямаше и следа от обичайното му цупене. След като се нахраниха, Тоби се изтегна на задната пейка и задряма под лъчите на слънцето, вече спускащо се към хоризонта.
Майк взе руля и заплаваха към брега. Луси седеше до него, отпиваше от третата си чаша с вино и се любуваше на проблясъците на залязващото слънце върху водата.
- Извърших голяма подлост към Бри, когато бях на седемнайсет - тръсна изведнъж Майк. Говореше достатъчно високо, за да го чуе Луси, въпреки шума на двигателя, но така, че Тоби да не долови разговора. - Тя беше влюбена в Дейвид, бащата на Тоби, а аз толкова ревнувах, че започнах да ненавиждам и двамата. - Намали скоростта на катера. - Една нощ аз ги проследих, после ги издадох на майка й какво правеха или поне какво знаех, че ще направят, ако бях продължил да ги дебна. На следващия ден Бри си замина. Никога повече не стъпи на острова. Допреди два месеца, когато отново се появи. Затова не е трудно да се разбере защо не може да ме понася.
Луси обви пръсти около пластмасовата чаша.
- Още ли я обичаш?
Той се замисли.
- Вярвам, че истинската любов трябва да е взаимна, а в нашия случай не е така. Но не ми е приятно да я гледам как се мъчи да оцелее. - Усмихна се извинително на Луси. - Май все за себе си говоря. Обикновено не съм такъв, но с теб е леко да се говори.
- Аз нямам нищо против. - Само за един следобед Майк й бе разказал много повече, отколкото Панда за цялото време, откакто се познаваха.
Когато наближиха пристанището, Майк доволно въздъхна.
- Пътувал съм по много места, но тази гледка никога няма да ми омръзне. Не мога да си представя да живея някъде другаде.
- Няма да мислиш така през зимата.
- Всяка година прекарвам по няколко седмици в Маями, но винаги нямам търпение да се върна. Каране на ски, риболов в леда, снегоходи. В другите части на страната хората през зимата сякаш заспиват зимен сън. Тук, в Мичиган, тогава започва голямата веселба.