- Ти би могъл да продадеш пясък в пустинята - засмя се Луси.
- Хората знаят, че може да ми вярват. - Той погледна към нея, но за разлика от Панда, погледът не слезе под шията й. -Аз съм най-богатият човек на острова - заяви той делово. - Не възприемам това за даденост. Всички, които живеят тук, знаят, че ако изпаднат в беда, ще направя всичко по силите си, за да им помогна.
- Не се ли случва хората да злоупотребяват с добрината ти?
- От време на време се случва някой да ме вземе за балама, но ето какво ще ти кажа... Предпочитам да е така, отколкото да не помогна някому, който наистина се нуждае от помощ.
Което обобщаваше всичко за Майк Муди. Това, което тя отначало бе възприела като самохвалство, се оказа истинско благородство на душата. За разлика от Патрик Шейд, Големия Майк не се страхуваше хората да го видят такъв, какъвто беше, заедно с всичките недостатъци.
Панда чу стъпките й върху верандата. Както обикновено, тя влезе в къщата през вратите на спалнята, вместо през входната врата като всеки нормален човек. Облекчението да знае, че тя е в безопасност, донякъде притъпи гнева му. Тревогата за нея бе съсипала следобеда му.
Той съсредоточи вниманието си върху трилъра с меки корици, който бе подпрял на гърдите си, и се престори, че чете. Не вдигна глава, когато се разтвориха плъзгащите се врати, но с крайчеца виждаше всичко, което му бе нужно.
Тя беше с разрошена коса и сияещо лице. Върху белия хавлиен плажен халат, наметнат над банския й костюм, се мъдреше някакво мазно петно, навярно от храна. Беше го завързала накриво на талията, така че разкриваше едната й гърда. Банският обгръщаше толкова съблазнително нежната й закръгленост, че би могла да краси корицата на всяко еротично списание.
Тя огледа неканения гост, излегнал се върху леглото й, но нищо не каза. Панда кръстоса глезени и наклони глава към скрина.
- Донесох си прасето, за да освежи стаята.
- Не ти искам прасето.
- Не говориш сериозно. Такова великолепно прасе.
- Въпрос на вкус. - Тя подръпна долната част на банския си. Ухаеше на слънцезащитен крем и езеро.
Той остави книгата настрани и провеси крака от ръба на леглото, самото въплъщение на невъзмутимостта.
- Дълго време те нямаше.
- Казах на Темпъл къде отивам. - Луси се прозина и захвърли чантата в ъгъла. - Трябва да си взема душ.
Той я последва в банята и се облегна на рамката.
- Тя ми каза, че си отишла да ловиш риба с Майк Муди. Той е кретен.
Думите му силно я подразниха.
- Не, не е. Изглежда така само защото е прекалено напорист. Той е прекрасен човек.
Точно това той не желаеше да чуе.
- Аха, според самия него.
Тя дръпна колана на халата.
- Ти нищо не знаеш. Майк е добър човек с огромно сърце. И за разлика от теб, не се страхува от откровени разговори.
Панда изсумтя. Мъжете не откровеничеха с жени, освен ако не искаха да се напъхат в гащите им.
Луси нацупи устни, самото олицетворение на превзетостта и благоприличието.
- Ако обичаш, излез, за да си взема душ.
Двамата вземаха душ заедно. Тя го знаеше. Но проклет да е, ако сега започне да спори с нея за това.
- Както искаш.
Той затвори вратата зад гърба си, грабна книгата, която нямаше намерение да чете, и излезе от спалнята.
Работи на компютъра до един през нощта, опитвайки се да навакса с бумащината, но въпреки това не можа да заспи. Всеки път щом затвореше очи, виждаше онзи проклет списък, сякаш бе залепен върху вътрешната страна на клепачите му. А думите „Чукай се с когото ти падне“ пулсираха насреща му.
19.
Кухненската маса й се присмиваше от обичайното си място върху напукания линолеум на пода. Напомняше й на дебел зелен африкански глиган със счупен крак. Луси шляпна кърпата за бърсане на чинии върху плота.
- Поне веднъж може ли да направиш кафе, без да оплескаш навсякъде с утайката?
Панда се извърна от кухненския прозорец, през който оглеждаше двора да не би някъде да са се спотаили въоръжени крадци, избягали от затвора убийци или бесен скункс - всичко, което би могло да задоволи жаждата му за действие.
- А ти поне веднъж не можеш ли да направиш кафе вместо мен? - тросна се той.
- Опитвам се да се храня - оплака се Темпъл от масата. -Може ли да млъкнете и двамата?
Луси се извърна към нея.
- А ти... Ще умреш ли, ако на масата има кутия „Чириос“19, или това е прекалено голямо изкушение за нейно величество?
Темпъл облиза лъжицата с йогурт.
- Панда, отърви се от нея.
- С удоволствие.
- Не си прави труда. Аз излизам. - Луси профуча през кухнята. - Отивам там, където ме ценят. - Опита се да се оригне, както подобава, но се провали.