- Чух, че в града са открили нова детска градина - подвикна след нея Панда.
- Е, ти би трябвало да знаеш. - Луси затръшна вратата и се отправи към малката къща на съседите. Единственото удовлетворяващо в този разговор беше невероятно приятното усещане да се държи детински.
Нещо се бе променило между тях и не само защото Панда не я чакаше в леглото миналата нощ, когато тя излезе изпод душа. Започваше да се изпълва с негодувание към него, а това чувство не подхождаше на едно неангажиращо лятно приключение. Темпъл знаеше за него много повече, отколкото Луси и това никак не й се нравеше. Искаше той да й споделя. Да й се доверява. Навярно би трябвало да й стига, че той е готов да рискува живота си за нея, но не и когато знаеше, че ще направи същото за Темпъл или за всеки, за когото е поел отговорност.
Бри тъкмо отваряше лавката, когато Луси се появи пет минути по-късно. Докато Бри окачваше табелата „Медена въртележка“, Луси огледа новите картички. Те изобразяваха старомоден плетен кошер, предшественик на съвременния кошер, под разцъфнало черешово дърво, около което жужаха причудливи пчели.
- Това е възхитително, Бри. Най-доброто ти постижение досега.
- Мислиш ли? - Бри оправи малката метална масичка под сянката на дъба. Тя рисуваше там, когато нямаше клиенти.
- Определено. Ще се разпродават като топъл хляб.
- Надявам се. До Деня на труда остава само месец, а след това... - Направи неясен, безпомощен жест.
Луси искаше Бри да й позволи да поеме част от разходите по отпечатването на първата партида картички. Но макар че Луси го представи като делово предложение, приятелката й беше прекалено горда, за да приеме. Хубавото беше, че Бри бе намерила ново място, където да продава стоката си, благодарение на пастор Сандърс от мисионерската църква „Милосърдно сърце“, който беше и собственик на местния магазин за подаръци. Той наскоро бе започнал да предлага някои от продуктите на Бри.
- Как мина морският ти излет с Майк вчера? - попита Бри с престорена небрежност.
- Прекрасно. Забавлявах се.
- В такъв случай Майк сигурно е паднал зад борда.
Луси се престори, че не забелязва язвителната нотка в гласа на приятелката си.
-Не.
- Много лошо. - Бри грабна пакет с малки лъжички за проба на меда и ги изсипа в кошничката, поставена редом до чиния с увити поотделно карамелени бонбони, потопени в шоколад, които Луси най-после бе усъвършенствала.
- Аз го харесвам - заговори предпазливо Луси.
- Защото не си била прекалено дълго с него. - Тя отвинти капачката на буркана е парчета восъчни пити с мед, който бе поставила на сергията за проба. - Познавам го от времето, когато беше по-малък от Тоби.
- Да, той ми каза, че далеч не е бил господин Популярност.
- Нямаш представа колко далеч.
- Донякъде имам. Той ми разказа какво ти е причинил.
Бри застина.
- Разказал ти е?
Луси кимна.
- Майк е интересен човек. Необикновен. Говори открито за грешките си, както и за постиженията си.
- Да, сигурна съм, че с удоволствие ти е разказвал каква важна личност е.
- Всъщност не.
Бри приключи с подреждането на буркана, лъжичките и солетите, които можеше да се топят в купички с мед, подправен с какао. Това беше последният й експеримент.
- Не ми харесва, че Тоби прекарва толкова много време с него.
- Майк обича Тоби.
- Да, между двамата цари истинска любов - рече Бри горчиво.
Луси наклони глава.
- Ревнуваш ли?
- Разбира се, че ревнувам. - Тя отпъди една муха, насочила се към буркана с меда. - На Майк не му се налага да го убеждава да вземе душ или да си легне навреме. Майк само го забавлява, а аз съм злата вещица. - Тя замълча, лицето й доби угрижено изражение. - Зная, че съм права за Майк. Хората не се променят чак толкова. Но... - Отново онзи безпомощен жест. - Не зная... Всичко толкова се обърка. Дори не съм сигурна защо.
Луси имаше няколко обяснения, но реши да ги запази за себе си.
Бри заключи лавката за през нощта. Рамките в кошерите бяха натежали от мед. По-рано през деня тя бе почистила старата ръчна преса за отделяне на мед на Майра и утре рано сутринта щеше да започне да събира първата реколта за тази година. Работата щеше да бъде тежка, но не това я тревожеше толкова, колкото очертаващата се перспектива да събира мед догодина. Вече се бе примирила с факта, че трябва да остане на острова, но не беше сигурна, че има достатъчно пари, за да оцелее през зимата, докато започне продажбата на новата реколта.
Огледа това, което бе създала със собствените си ръце -малката фермерска лавка, която приличаше на вълшебен замък от приказките с живописно украсения перваз, и дървените градински столове, боядисани като великденски яйца. Беше удивена от това, колко щастлива я правеше този свят, плод на нейния груд. Изпитваше радост, докато гледаше клиентите, насядали по столовете, да опитват с наслада от нейния мед. Вълнуваше се, докато пробваха лосионите й, миришеха сапуните, разглеждаха свещите. Само ако можеше да живее във вечно лято, без заплахата от неизбежната зима, без да се притеснява за пари, нито да се тревожи за Тоби. Младата жена въздъхна, погледна към дърветата, през които се процеждаха лъчите на залязващото слънце, и се отправи към къщата.