Първото, което усети, когато пристъпи вътре, бяха апетитните миризми, носещи се откъм кухнята. Ухаеше на истинска храна.
- Тоби?
Той беше с любимите си дънки, тениска и бейзболна шапка, надянал готварски ръкавици, едната от които се беше скъсала на палеца. Вадеше от фурната пръстения гювеч и го остави върху печката редом с два сбръчкани печени картофа.
- Приготвих вечеря - обяви той.
- Сам? Не знаех, че можеш да готвиш.
- Баба ме научи на някои неща. - От гювеча се вдигаше пара и той свали алуминиевото фолио. - Исках да поканя Майк да вечеря с нас, но той имал работа.
- Той е много зает - успя да изстиска тя, този път без сарказъм. - Какво си сготвил?
- Задушено по каубойски, нудъли и печени картофи. Остана малко и от хляба, който Луси изпече днес.
Не беше особено диетично меню, но тя нямаше намерение да критикува. Бри си изми ръцете, стараейки се да не напръска с вода охладените нудъли в мивката, после извади две чинии от шкафа. Бутна настрани книгата „Чернокожите войници в Гражданската война“, за да освободи място на масата.
- Ухае много вкусно.
Задушеното по каубойски се оказа смес от телешка кайма,
лук, шарен боб и съдейки по празната консерва върху плота, доматена супа. Преди половин година никога не би хапнала нещо подобно, но въпреки полусуровия лук и загорялото месо, Бри си сипа допълнително.
- Отлична храна, шеф Тоби - похвали го тя, когато най-после остави вилицата. - Не знаех, че съм била толкова гладна. Когато пак поискаш да сготвиш нещо, развихри се на воля в кухнята.
Тоби се изпъчи доволен, че усилията му са оценени по достойнство.
- Може би така и ще направя. Ти защо не можеш да готвиш?
И как да вмести готвенето в ежедневния си график? Но истината беше, че Бри никога не бе обичала да готви.
- Аз не си падам много по яденето.
- Затова си толкова кльощава.
Тя огледа кухнята със старите шкафове от светъл дъб и жълтия линолеум на пода. Колко странно бе, че се чувстваше много по-уютно в тази овехтяла къщурка, отколкото някога в разкошната къща, която й бе купил лъжливият й съпруг. А колкото до парите, които някога толкова безгрижно харчеше... Нито цент от тях не беше толкова ценен, както парите, които печелеше със своя тежък труд и творческа фантазия.
- Твоята майка също обичаше да готви - каза тя.
- Наистина ли? - Тоби спря да се храни, вилицата му застина във въздуха. Светналото му от интерес лице я накара да се засрами, че не му говори много за Стар. Както я бе помолил Майк.
- Баба никога не ми го е казвала - сподели момчето.
- Истина е. Майка ти винаги опитваше нови рецепти, не само курабийки и кексове, но и по-сложни блюда като супи и сосове. Понякога се опитваше да ме примами да й помагам, но аз най-вече ядях това, което тя бе сготвила.
Той наклони глава и се замисли.
- Както омете това, което аз сготвих.
- Точно така. - Бри се зарови в спомените. - Тя не обичаше пчелите, но обичаше котки и кучета.
- Също като мен. Какво още знаеш за нея?
Тя открадна мъжа, когото обичах. Или по-скоро Бри искаше да вярва в това, защото беше по-лесно да мисли колко е лоша Стар, отколкото да признае, че Дейвид никога не я бе обичал истински?
Зае се да сгъва старателно салфетката си.
- Тя обичаше да играе на карти. Джин руми. - Стар мамеше, но Тоби и без това се бе наслушал на достатъчно лоши неща за майка си. - Харесваха и Джанет Джаксън и „Нирвана“. Една година цяло лято танцувахме под звуците на „Лъха на младост“ на „Нирвана“. Никак не я биваше на софтбол, никой не я искаше в отбора си, но винаги я допускахме, защото ни разсмиваше. Обичаше да се катери по дърветата и когато бяхме по-малки, се скри от мен сред клоните на онова старо дърво в предния двор.
- Моето дърво - промълви с такова удивление момчето, че сърцето й се сви.
После Бри му каза това, което тя трябваше да разбере от самото начало.
- Твоята майка не беше идеална. Понякога не вземаше живота на сериозно, както би трябвало, но ето какво ще ти кажа. Тя никога не е възнамерявала да те изостави. Винаги е смятала да се върне.