Тоби сведе глава, за да не види тя сълзите в очите му. Бри понечи да го докосне, но се отказа.
- Хайде да отидем да хапнем десерт в „Догс енд Молтс“.
Той вдигна глава.
- Може ли?
- Защо не? - Тя беше толкова преяла, че едва можеше да се движи, но поне веднъж в живота си можеше да зарадва Тоби.
Качиха се в нейната кола и Бри подкара към града. Тоби си поръча огромна порция сладолед с шоколадови дражета, посипан със захарни пръчици, с фъстъци и залят с разтопен шоколад. Тя си избра най-малката фунийка с ванилов сладолед. За добър или лош късмет, Майк цъфна малко след като се настаниха зад една от масите за пикник.
- Здравей, Тоби. Сабрина.
Сабрина?
Тоби скочи от пейката.
- Седни при нас, Майк!
Майк погледна към Бри. Нямаше да бъде лошото момиче, затова кимна.
- Разбира се, заповядай при нас.
Майк се върна след няколко минути с малък шоколадов сладолед със сметана и бадеми и седна до Тоби, или точно срещу нея. Сърцето й се сви, когато Тоби й хвърли жалостив поглед, умолявайки я да не разваля момента. Майк се стараеше изобщо да не я поглежда.
Фунийката й започна да тече, но тя не можеше да се застави да я близне. Не й харесваше странното усещане, като че ли нещо с нея не е наред, щом не желаеше да се присъедини към фен клуба на Майк Муди. Дори Луси го харесваше. Но как можеше Бри да забрави миналото? Макар че не започваше ли да се случва точно това? С всеки изминал ден ставаше все по-трудно да свърже възрастния Майк Муди с момчето, което тя помнеше.
Млада двойка - съпругът носеше бебе в раница - се спря да поговори с него, последвана от възрастен мъж с кислородна маска. Всички се радваха да видят Майк. Всички искаха да го поздравят. Тоби чакаше търпеливо, сякаш вече бе свикнал. Накрая останаха сами.
- Тоби, този сладолед е толкова вкусен, че мисля да хапна още един. - Майк бръкна в джоба си и му подаде петдоларова банкнота. - Може ли да ми купиш?
Когато Тоби се отправи към бара, за да изпълни поръчката, Бри забеляза, че Майк почти не бе докоснал сладоледа си. Най-после я погледна.
- Смятах утре да намина да те видя.
- Мислех, че си приключил с мен - отвърна Бри, стараейки се да не звучи прекалено сприхаво.
- Става дума за Тоби. - Той побутна сладоледа настрани. -Момчетата на Бейнър няма да се върнат да живеят на острова.
Бяха й нужни няколко минути, за да си спомни за кого става дума.
- Близнаците, които са най-добрите приятели на Тоби?
- Единствените му приятели. Родителите им се развеждат и майка им ще остане в Охайо с тях. Тоби още не знае и това ще бъде тежък удар за него.
- Страхотно. Още един проблем, който нямам представа как ще разреша - въздъхна тя.
Той изтри устни със салфетката.
- Може би ще съумея да ти помогна.
Разбира се, че ще може. Майк можеше да се справи с всичко. Нещо, за което трябваше да помисли по-добре, преди да отхвърли приятелството му.
Той смачка салфетката на топка.
- Никога не съм одобрявал това, че Майра го държеше толкова изолиран, но в това отношение тя беше странна и не желаеше да го обсъжда. Тоби дружеше с останалите деца в училище, но тя не му разрешаваше да ги кани у дома или да им ходи на гости. Сприятели се с близнаците само защото живееха наблизо, за да ходи пеша до дома им. Тя прекалено го закриляше.
- И какво да направя аз? - Беше странно да иска съвет от Майк, ала той, изглежда, не смяташе така.
- Аз съм треньор на футболен отбор - каза той. - Това е отлична възможност за Тоби да се сдобие с нови приятели. Позволи му да се присъедини към отбора.
Тя вече беше пчеларка. Защо да не добави към биографията си графата „футболна майка“?
- Добре.
Той изглеждаше изненадан, че тя се съгласи толкова бързо.
- Сигурен съм, че имаш някои въпроси. Аз не съм единственият треньор. Има още един...
- Всичко е наред. Имам ти доверие.
- Наистина ли?
Бри се престори, че оглежда изпочупените си нокти.
- Ти беше добър приятел на Тоби.
- Заповядай. - Тоби изникна до Майк със сладоледа в ръка. Майк бутна крадешком първия сладолед под салфетката, взе пластмасовата лъжичка и се зае с втория. Тоби го попита за въдиците и двамата много скоро потънаха в оживен разговор.
Дълго време, след като вече трябваше да е заспала, Бри все още седеше на едно от задните стъпала, взряна в мрака, замислена за Майк и предстоящата зима. Медът й се продаваше по-добре, отколкото очакваше, а коледните играчки - стъклените пчели - се оказаха изненадващ хит. Пастор Сандърс предлагаше продуктите й в магазина си, без да й взема процент. Заяви, че ще вземе полагащия му се от печалбата дял във вид на мед, за да го раздаде на енориашите си, които имаха нужда от повдигане на духа.