Бри спестяваше всеки цент, но имаше и разноски. И не само за още буркани. След няколко дни на мъчителни колебания тя направи голяма поръчка за безумно скъпи, ръчно изработени стъклени топки, които смяташе да изрисува с пейзажи от острова и - скръсти палци за късмет - да продаде три пъти по-скъпо, отколкото бе платила за тях. Но тъй като до Деня на труда оставаше един месец и туристите скоро щяха да изчезнат, инвестицията и беше много рискова.
Все още продължаваха да постъпват малки суми от магазина на сушата, където тя бе оставила голяма част от дрехите си за продан. Ако имаше късмет, тези пари заедно с доходите от продажбата на мед до края на месеца и голямата печалба от ръчно изработените украси може би щяха да й стигнат да преживее зимата. Ако дрехите на Тоби не умаляват непрекъснато и старият котел за отоплението не се развали, покривът не протече още повече, ако колата й не се нуждае от нови спирачки...
Тук зимите са дълги и се налага хората да разчитат един на друг.
Много по-лесно бе да пренебрегне думите на Майк през юни, отколкото сега, когато зимата чукаше на вратата. Ако най-лошото се случи, тя нямаше към кого да се обърне. Нуждаеше се от Майк.
Колкото повече Бри мислеше за това, толкова повече осъзнаваше, че нежеланието да общува с него бе разкош, който не можеше да си позволи. Трябваше да смени тактиката. Трябваше да го убеди, че вече не го мрази и в червата. Дори това да я убиеше.
През мрежестата врата до нея достигна сънливият глас на Тоби.
- Какво правиш там?
- Аз... не можах да заспя.
- Да не си сънувала лош сън?
- Не. А ти? Защо ти не спиш?
- Не зная. Просто се събудих. - Той се прозина и дойде да седне до нея. Рамото му докосна ръката й. Сънното му ухание, пропито с момчешка пот, й напомни за летните нощи с братята й, когато се гонеха из стаите и си разказваха страшни истории за духове.
- Благодаря за тазвечерния сладолед - изрече Тоби с още една прозявка.
Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
- Няма защо.
- Много деца се страхуват от тъмното, но не и аз - обяви момчето.
Нито пък тя. Имаше прекалено реални страхове.
Той се наведе, за да огледа драскотината на глезена си.
- Може ли някой път да поканим Майк на вечеря?
Бри се наежи, но после осъзна, че той й поднася на тепсия идеален начин да подобри отношенията си с Майк. По един или друг начин, трябваше да го накара да повярва, че е загърбила миналото.
- Разбира се. - Бри за миг се запита кога се бе превърнала в такава коравосърдечна лицемерка, но да отстоява принципите си сега беше лукс, достъпен само за богаташите. - Мисля, че е време и двамата да спим. - Тя се надигна от стъпалото.
- Предполагам. - Тоби я последва. - Мислиш ли, че ще му хареса задушеното по каубойски?
- Определено.
Двамата влязоха вътре и когато Тоби се отправи към спалнята си, тя му извика, както правеше всяка вечер:
- Лека нощ, Тоби.
Този път той й отговори:
- Лека, Бри.
Настъпи август, който донесе със себе си още слънчеви и влажни дни, а понякога и краткотрайни летни бури. През повечето нощи Луси и Панда се срещаха на катера или в нейната стая, но някакво стаено напрежение бе изместило ексцентричните им еротични игри. Вече нямаше стриптийз обиски, нито лакрицови пръчки. А през деня двамата постоянно се дърлеха.
- С вчерашната утайка ли си направила кафето? - изръмжа Панда, докато изсипваше съдържанието на току-що налятата чаша в мивката.
- Заяждаш се, ако направя кафето. Недоволстваш и ако не го направя - сопна се Луси.
- Защото не спазваш указанията.
Темпъл изпусна дълга страдалческа въздишка от високата табуретка, върху която се бе настанила, докато похапваше тънки като пергамент резени ябълка. Беше прибрала косата си в обичайната дълга конска опашка; прическата й още повече подчертаваше бадемовидните й очи и острите й скули. Живееше на острова малко повече от шест седмици. Двойната брадичка бе изчезнала, а дългите й, стройни, загорели крака бяха ярко свидетелство за усилените тренировки. Но вместо да е доволна от постигнатите резултати, тя ставаше все по-напрегната, все по-сприхава и по-тъжна.
- Твоите указания - изтъкна Луси язвително.
- Които са дяволски по-добри от това, което ти правиш -озъби се той.
- Ти така смяташ.
- Деца! - възкликна Темпъл. - Не ме карайте да ви напляскам.
- Нека аз - изрече Панда провлачено.
Луси изви ехидно устни и се изнесе от кухнята, за да поплава с лодката. Дразнеше я напрежението помежду им. Искаше да се върне предишното непринудено забавление. Без забавление какъв смисъл имаше тази авантюра?