Зарадва се, когато в езерото се надигнаха пенести вълни, тъй като се наложи да съсредоточи цялото си внимание върху гребането.
На вечеря Темпъл се появи с изпрана версия на дрехите, с които тренираше през целия ден. Мускулите на тялото й бяха образец на съвършенство. Черният спортен топ подчертаваше идеално изваяните й ръце, а еластичните шорти с ниска талия разкриваха хлътналия мускулест корем. Двамата с Панда си бяха лика-прилика - и двамата супертренирани, неспокойни и вкиснати.
За разлика от Панда, Луси нямаше оплаквания от задушеното говеждо без никакви подправки - благодарение на пържените сладки картофи и огромната курабия, обилно посипана със захар, които беше изяла в града. Темпъл подхвана унила лекция за връзката между болестите в детството и имунитета в зряла възраст и когато попита Панда дали някога е боледувал от варицела, Луси не можа да се сдържи и се намеси:
- Това е нахлуване в личния живот. Панда не говори за миналото си.
- И това адски те дразни - процеди Панда язвително. - Не можеш да мирясаш, докато не си навреш носа в работите на другите.
Но той не беше някой друг. Той беше нейният любовник.
- Той е прав, Луси - обади се Темпъл. - Ти обичаш да се ровиш в главите на хората.
Панда посочи с вилицата към своята работодателка.
- Някой трябва да се порови в твоята - заяви той, минавайки в лагера на противника. - Колкото по-дълго стоиш тук, толкова по-непоносима ставаш.
- Пълна лъжа - възрази Темпъл. - Винаги съм била непоносима.
- Но не чак толкова - включи се Луси. - Свалила си девет килограма, а...
- Десет килограма и осемстотин и деветдесет грама - уточни предизвикателно Темпъл. - Но не благодарение на някого от двама ви. Имате ли представа колко е потискащо да слушам как се зъбите един на друг?
- Нашите разправии нямат нищо общо с твоя проблем - обобщи Луси. - Ти имаш класически случай на дисморфия20.
- Пфу! - изсумтя Темпъл. - Големи думи.
Луси избута чинията си.
- Ти изглеждаш фантастично навсякъде, освен в главата.
- Ти така смяташ. - Темпъл махна небрежно към тялото си. -Можеш да говориш каквото си щеш, но аз все още съм дебела!
- И кога ще престанеш да се смяташ за дебела? - изкрещя Луси. - Кое нелепо число трябва да засвети върху дисплея на кантара в главата ти, за да се почувстваш добре?
Темпъл облиза пръсти.
- Не мога да повярвам, че госпожица Дебеланка ми чете лекции за теглото.
Коментарът не се хареса на Панда.
- Тя не е дебела.
Луси подмина защитата му.
- Тялото ти е красиво, Темпъл. Нямаш нито един излишен грам тлъстина.
- За разлика от твоите бедра - върна й го Темпъл, но без злоба.
Луси се втренчи отвратено в недокоснатата си чиния.
- Бедрата ми ще бъдат съвсем наред, щом отново започна да ям нормална храна.
Темпъл се извърна към Панда.
- Тя трябва да е извънземна. Как може да напълнее с девет килограма, без да откачи?
- Не съм напълняла с девет килограма - възмути се Луси. -Най-много с четири и половина. - Но сладките пържени картофи и курабийките не бяха истинският й враг. Нейният враг беше вината, която изпитваше за ненаписаните страници, за семейството, което на практика пренебрегваше, и паниката, която изпитваше винаги щом си помисляше за заминаване от Черити Айланд.
Панда се надигна от масата.
- А сега, ако двете ме извините, ще изляза навън, за да се застрелям.
- Иди по-близо до водата - посъветва го Луси, - за да не се налага да разчистваме след теб.
Двете с Темпъл довършиха жалкото подобие на вечеря в мрачно мълчание. Темпъл се взираше през прозореца, а Луси лющеше отвратителната зелена боя на кухненската маса.
В късния следобед на следващия ден, докато Луси скубеше някакви плевели около верандата и обмисляше дали да отскочи до някой бар в града, за да поработи върху „обратния житейски списък“, чу някаква кола да спира на входната алея. Шумът на двигателя не приличаше на обичайните микробуси за доставка. Тя остави градинската лопатка и заобиколи къщата, за да разузнае обстановката.
Една жена с къса яркочервена коса и набита фигура излезе от сребристо субару. Носеше широка бяла туника, здрави светлобежови тричетвърти панталони, които биха стояли по-добре на жена с дълги крака, и спортни сандали. От кожената каишка около врата й висеше голям къс тюркоаз, а по пръстите й блестяха сребърни пръстени. Луси кимна за поздрав и зачака жената да се представи. Ала преди това да стане, предната врата се отвори и господин Бодигард пристъпи навън.
Непознатата загърби Луси и се извърна с лице към него.
- Патрик Шейд?
Той спря на горното стъпало.
- С какво мога да ви помогна? - попита, без да отговаря на въпроса й.