Тя заобиколи и застана пред колата си.
- Търся една приятелка.
Той кимна към Луси.
- Ако не търсите един от нас, сте сгрешили къщата.
- Тя е тук. Зная, че е тук.
Набитата фигура на гостенката наведе Луси на мисълта, че Темпъл имаше доста врагове. Ами ако тази жена беше недоволна бивша клиентка? Или страстна почитателка на „Островът на дебелите“, обсебена от Темпъл?
Панда закриваше входната врата с тялото си.
- Бяха ми нужни няколко седмици, за да я открия - рече упорито жената. - Няма да си тръгна.
Той заслиза бавно надолу по стълбите.
- Това е частна собственост.
Не беше повишил глас, но това не го правеше по-малко страховит. Непознатата отстъпи към колата по-скоро отчаяна, отколкото изплашена.
- Трябва да я видя.
- Трябва да си вървите.
- Просто й кажете, че съм тук. Моля ви. Кажете й, че Макс е тук.
Макс? Луси я зяпна сащисано. Това беше Макс?
Но Панда не изглеждаше изненадан от разкритието на посетителката. Дали бе надянал професионалната си безстрастна маска, или през цялото време е знаел, че обектът на тъгата на Темпъл е жена?
Разбира се, че е знаел. Професионалист като Панда не би пропуснал подобен детайл.
Жената се обърна към къщата и извика:
- Темпъл! Темпъл, аз съм Макс! Не прави това. Излез и говори с мен!
Болката й бе толкова осезаема, че сърцето на Луси се сви. Със сигурност Темпъл я е чула и ще излезе. Но къщата остана безмълвна - нямаше нито звук, нито движение. Вратата не се отвори. Луси повече не можеше да издържа. Заобиколи къщата и влезе през плъзгащите се врати.
Откри Темпъл в спалнята й на горния етаж, застанала пред прозореца, откъдето можеше да вижда алеята за коли, но без нея да я видят.
- Защо й трябваше да идва тук? - В гласа прозвучаха едновременно яд и болка. - Мразя я.
Всичко, което Луси не разбираше, сега й се изясни.
- Не, не я мразиш. Ти я обичаш.
Темпъл се завъртя толкова рязко, че кичур от косата й се измъкна от шнолата. Всеки мускул в претренираното й тяло се напрегна.
- Ти пък какво знаеш за това?
- Зная, че това те измъчваше през цялото лято.
- Ще се оправя. Въпрос на време.
- Защо се разделихте?
Ноздрите на Темпъл се издуха.
- Не бъди наивна. Мислиш ли, че искам целият свят да узнае, че аз... аз съм се влюбила в друга жена?
- Едва ли ще бъдеш първата треньорка на знаменитости, която разкрива тайните си. Съмнявам се, че това ще съсипе кариерата ти.
- Ще съсипе мен.
- По какъв начин? Не разбирам.
- Аз не искам да бъда такава.
- Лесбийка?
Темпъл потръпна.
Луси вдигна ръце.
- За бога, Темпъл, добре дошла в двайсет и първи век. Хората се влюбват.
- Лесно ти е да го кажеш. Ти си се влюбила в мъж.
За миг Луси си помисли, че тя говори за Панда, но сетне осъзна, че Темпъл навярно имаше предвид Тед.
- Ние невинаги избираме в кого да се влюбим. Много жени са лесбийки.
Устните на събеседницата й се извиха, а в очите й заблестяха непролети сълзи.
-- Аз не съм от многото жени. Аз съм Темпъл Реншо.
- И това те поставя над обикновените хора?
- Аз не се задоволявам с второ качество. Така съм устроена.
- Наистина ли мислиш, че Макс е второ качество?
- Макс е прекрасна - заяви тя яростно. - Най-добрият човек, когото познавам.
- Тогава какъв е проблемът?
Темпъл упорито мълчеше, но Луси нямаше намерение да отстъпва.
- Хайде, кажи го.
- Не е нужно. Политическата коректност не променя действителността. Хомосексуалността е дефект. Недостатък.
- Разбрах. Ти си прекалено съвършена, за да бъдеш хомосексуална.
- Повече няма да говоря с теб за това.
Луси бе преизпълнена с жалост към нея. Стандартите, които Темпъл бе наложила за себе си, бяха непостижими за когото и да било. Нищо чудно, че беше нещастна.
По чакъла изхрущяха гуми. Темпъл затвори очи и се облегна на завесата. Луси погледна през прозореца.
- Поздравления. Най-добрият човек, когото познаваш, току-що си замина.
Панда режеше едно мъртво дърво, наежен и готов за битка, когато Луси излезе да поговори с него.
- Навярно смяташ, че е трябвало да ти кажа и за Макс? -процеди той.
- Да, но разбирам, че си длъжен да пазиш поверителната информация за клиента си. Зная...
Силен грохот се разнесе от къщата. Той захвърли триона и хукна натам. Луси затича след него. Когато стигна до преддверието, над главата й се чу силно тупване, после нещо тежко се удари в пода. Луси се стрелна след Панда нагоре по стълбите.
Темпъл стоеше насред гимнастическата зала, с безумен поглед в очите й, разрошени коси, а наоколо се въргаляха отломките от кралския й затвор. Преобърната лежанка за вдигане на тежести, разпилени постелки за пода, зееща дупка в стената. Темпъл бе грабнала петкилограмова гира и тъкмо се канеше да я метне през прозореца, когато Панда сграбчи ръката й.