Това беше битка между боговете. Херкулес срещу разбесняла се амазонка. Но колкото и да бе силна тя, той беше много по-могьщ и не му отнеме много време да я притисне към гърдите си.
Цялата й ярост се бе изляла. Когато той най-после я пусна, тя се скупчи в краката му. Панда метна безмълвен поглед към Луси, умолявайки я за помощ, и тя направи единственото, което й хрумна.
Нейният хляб бе скрит в кабинета, откъдето Панда можеше да го вземе. Беше го изпекла същия следобед в къщата на Бри. Отнесе го в кухнята, разви го, отряза хрупкавия крайшник и го топна в буркана с мед, скрит в шкафа.
Темпъл се бе свлякла до стената, отпуснала глава върху ръцете си, обвиващи коленете. Луси коленичи до нея и и подаде къшея хляб.
- Изяж това.
В зачервените и насълзени очи на Темпъл се мярна болка от предателството.
- Защо ме саботираш? - промълви тя дрезгаво.
- Това не е саботаж. - Луси се напрягаше да намери подходящите думи. - Това е... това е живот.
Темпъл го изяде. Не го излапа лакомо наведнъж, а бавно, наслаждавайки се на всяка хапка. Докато Панда стоеше облегнат на рамката и наблюдаваше, Луси седеше със скръстени крака до Темпъл, опитвайки се да измисли какво да каже. Накрая реши да не казва нищо.
- Беше хубаво - тихо отрони Темпъл. - Може ли още малко?
Луси се замисли за миг.
- Не, но довечера ще приготвя вечеря.
Раменете на Темпъл се отпуснаха примирено.
- Повече не мога така.
- Зная.
Темпъл зарови лице в шепи.
- Всичко ще рухне. Всичко, за което съм работила.
- Не и ако ти сама не го пожелаеш - рече Луси. - Ти оправи тялото си. Сега трябва да оправиш главата си. - Тя стана и се извърна към Панда. - Ще се върна след час. Отключи килера.
20.
В къщата бе тихо, когато Луси се върна от града. Разопакова продуктите и извади малката скара с дървени въглища от багажника на колата на Панда. Докато въглищата се разпалваха, тя постла стара покривка върху масата за пикник, подреди чиниите от различни сервизи и изчисти четири кочана царевица.
Върна се в кухнята, наля си пълна чаша вино и разви прясната пъстърва - слава богу, изчистена и без глави - която бе купила на пристанището. Напълни пъстървата със спаначени листа, див лук, който набра в задния двор, и няколко резенчета лимон. След като намаза пестеливо рибата със зехтин, я подреди върху един поднос, докато чакаше да се разгори скарата. Не беше сигурна дали постъпва правилно, но знаеше, че Темпъл повече не можеше да продължава да живее така - обсебена, изтерзана и осъдена да качи обратно всичките килограми веднага щом напусне този „остров на дебелите“, който сама си бе създала.
Панда се появи, докато тя режеше салата, към която реши да добави кедрови ядки, резенчета зряла круша и трошички от забраненото сирене фета.
- Наистина ли мислиш, че идеята е добра ? - попита той.
- Имаш ли по-добра?
Той наблюдаваше мрачно, докато тя смесваше лекия дресинг от зехтин и няколко капки оцет балсамико.
- Защо изобщо приех тази работа?
- Защото си и задължен. - Тя му подаде подноса с пълнената пъстърва. - Скарата е на двора. Гледай да не я прегориш.
Той се втренчи в пъстървата с леко озадачено изражение.
- Приличам ти на мъж, който знае как да пече на скара?
- Само не ги боди с вилицата, преди да са готови да ги обърнеш. Сам ще налучкаш как се прави. Заложено ти е в мъжката природа.
Той се изсули навън, мърморейки под нос. Луси провери дали е завряла водата за царевицата. Вместо да саботира диетата на Темпъл, тя искаше да събуди сетивата й за нещо друго освен за лишения.
Темпъл се потътрузи в кухнята с провиснала коса и зачервени очи - приличаше повече на кухненска помощница, отколкото на Злата кралица. Луси й наля половин чаша вино от току-що купената бутилка совиньон блан и мълчаливо й я подаде. Темпъл я поднесе към носа си, вдъхна, после отпи малка глътка. Затвори очи и се наслади на вкуса.
- Тази вечер ще вечеряме отвън и искам цветя за масата. -Луси й подаде малка кръгла синя керамична ваза, която приличаше на творението на някой гимназист. - Огледай се из двора и намери нещо.
Темпъл бе прекалено изтощена, за да протестира.
Върна се с китка от листа от хоста, див морков и няколко стръка китайско слънце. Напълно очаквано, крайният резултат от усилията й не съответстваше на високите й стандарти и
Темпъл беше недоволна, но Луси не можеше да си представи аранжировка, която да подхожда повече на избелялата червена покривка и разнородните чинии.