Поставената под дъба маса за пикник гледаше към езерото. Панда седна на пейката срещу Луси и Темпъл. Луси бе сервирала на себе си и Темпъл по един кочан варена царевица, а в неговата чиния имаше два.
- Забравих да купя масло - излъга тя. - Опитай това вместо него. - Посочи към резените лайм, подредени в детска пластмасова чинийка, изрисувана с героите от „Улица Сезам“.
Както се надяваше, експлозивната сладост на царевицата, съчетана с острия вкус на прясно изстискания лимонов сок и щипка морска сол, компенсираше напълно липсата на масло. Луси искаше да нахрани душата на Темпъл, без да навреди на тялото й. Въпреки че отгоре рибата малко бе поизгоряла, Панда се бе справил със задачата и отвътре пъстървата беше сочна и много ароматна.
- Господи, колко е вкусно. - Темпъл произнесе думите като молитва.
- Амин. - Панда се бе заел с втория кочан царевица и ядеше много по-акуратно от Темпъл или Луси.
Темпъл огледа своя кочан, за да се увери, че не е пропуснала някое зрънце.
- Как се научи да готвиш така?
Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.
- С опити и грешки.
След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.
- А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?
- Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. - Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не и се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.
- Луси през целия си живот се е грижила за другите - заяви Панда. - Това е в кръвта й. - Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. - Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. - Отпъди една муха. -Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.
Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.
- Какво ще кажете за десерт?
- Има десерт? - Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.
- Животът трябва да се живее.
Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.
- На него даде повече - нацупи се Темпъл, после побърза да добави: - Забрави, че съм го казала.
Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.
- Подавам оставка.
Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл... храната, която Луси бе приготвила... Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.
- Как ли пък не, по дяволите. - Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.
- Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща - рече той спокойно. - Сирене, шоколад, царевица... Не се справих с работата.
- Работата ти се промени.
От спокойствието му не остана и следа.
- И как точно се е променила?
Тя махна неопределено.
- Ще го реша.
- Забрави! - Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.
Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.
- Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бър-зо. Времето ти изтича.
- Да го закова? Не желая да го заковавам.
- Сега кой се крие от истината? - Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-на-далеч. - Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.
- Не съм!
- И сега кой се нуждае от психар?
Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.
- Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.
- Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.
- Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.