- Сигурна ли си за това?
Луси се втурна към къщата.
- Ти разчисти масата! - извика през рамо. - Аз отивам в града. И повече никакви тренировки за тази вечер.
Заведението „Компасът“ се намираше на една пряка от булевард „Бийчкомбър“ - стара, очукана едноетажна постройка с рибарски мрежи върху фасадата и медни корабни фенери от двете страни на вратата. Табелата обещаваше: ЖИВА МУЗИКА И ЩАСТЛИВ ЧАС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ЦЯЛ ДЕН.
Да е влюбена в Панда! Пълна глупост. Луси отлично знаеше разликата между истинската любов и краткотрайната авантюра.
Вътре миришеше на бира и панирани пилешки крилца. По стените висяха още рибарски мрежи в компанията на пластмасови лодки, фалшиви компаси, копия на корабни рулове и колекция от сутиени. Дървените маси бяха събрани една до друга, така че в дъното да остане място за музикантите. Барът, любимо място на младежите, почиващи на острова, току-що бе започнал да се пълни.
Докато отпиваше от коктейла „Маргарита“ с диня, Луси наблюдаваше как музикантите настройват инструментите си.
Откъде на Темпъл бе хрумнала подобна мисъл? Само защото Панда е секси? Много мъже бяха такива, е, не чак толкова - определено не чак толкова - но любовта е много повече от секс. Любовта предполагаше общи интереси, непринудено общуване, споделянето на едни и същи ценности. Добре де, между тях двамата имаше нещо от това - даже много - но...
Тя изпита облекчение, когато един хлапак с мускулестото телосложение на спортист се приближи до нея.
- Как се казваш, красавице?
- Известна съм като Вайпър.
- Като чистачки за коли21? - Тоя явно вече беше доста под-пийнал, защото гръмко се засмя, пръхтейки като магаре.
- Не - отвърна тя. - Като Вайпър-ако-ме-вбесиш-ще-ти-из-ритам-задника - изпръхтя на свой ред тя и го измери застрашително с поглед.
След като натрапникът подви опашка и се омете, я осени прозрението, че с дредовете, татуировките и нахаканите приказки тя може би плаши повечето мъже, което донякъде възпрепятстваше постигането на целта, заради която бе дошла тук. Но докато гледаше как мускулестият хлапак се отдалечава, трябваше да признае, че се чувства доволна, задето добричката Луси Джорик може да уплаши някого.
Беше надянала пълно готическо бойно снаряжение: мини-атюрна черна поличка, която едва покриваше задника й, асиметричен топ с едно рамо, украсен с гумени и метални халки, и единственият й чифт обувки - черно сабо с големи кабари на платформата. С цялото великолепие на изложените на показ татуировки, халките на носа и веждата, плътната черна очна линия тя определено изпъкваше сред тълпата от студентки в симпатичните си къси шортички и джапанки.
Погледът й се плъзна по мъжката глутница: голдън ретривър, хрътка, питбул и двойка мелези. Всички я наблюдаваха. Луси едва не помоли за разрешение да се присъедини към тях, когато си спомни коя е.
- Аз съм Вайпър. - Тръшна чашата с бира и се настани на единствения празен стол. - Каквито и истории да сте чули за мен, навярно са истина.
По дяволите, къде беше тя? Към полунощ Панда бе проверил всеки бар в града, преди да си спомни за „Компасът“. Луси бе взела колата му, така че се наложи да дойде с катера, оставяйки Темпъл сама. Нищо чудно Темпъл да омете всичкия шоколад, който Луси бе купила. Вече не му пукаше.
Огледа тълпата и веднага я забеляза. Танцуваше пред музикантите с мършав, дългокос хлапак, който приличаше на младия Еди Ван Хален. Ако, разбира се, това търкане на тазове можеше да се нарече „танц“. И соло и бас китаристът изпълняваха само за нея кавър на песента на Бон Джоуви „Бегълка“. Тя приличаше на корава гангстерка, опасна, почти малолетна в кичозния си топ и още по-кичозното сабо. Полата и не беше по-голяма от носна кърпа и оставяше открити почти целите й крака с новата татуировка във вид на змия, обвиваща единия й прасец, извила зъбатата си глава към надпис „Нирвана“. Трудно можеше да се повярва, че преди два и половина месеца тази жестока мъжеядка е носела перли и се е подготвяла да свие блажено домашно гнездо с най-уважавания мъж в Тексас.
Самият той привличаше достатъчно внимание, но Панда отдавна бе изгубил интерес към студентките. Песента свърши. Тя обви ръце около шията на младия жребец, притисна се към него и целуна кучия син. Дълго и страстно.
Панда се промуши през тълпата и потупа келеша по рамото.
- Изчезвай.
Тя извърна глава, достатъчно, за да повдигне към него веждата с фалшивия пиърсинг, сетне се вкопчи още по-плътно в шията на никаквеца и притисна устни към ухото му.
- Не му обръщай внимание. Той не е толкова як, колкото изглежда.
Панда се взря в хлапето за не повече от една-две секунди и то загря, че последното беше опашата лъжа. Побърза да се освободи от прегръдката на Луси.