- По-късно, става ли?
Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.
- Махай се! - изкрещя тя, надвиквайки музиката. - Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.
Той скръцна със зъби.
- Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.
Луси тропна със сабото с кабари.
- Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.
На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.
- Ето каква е играта, бейби... Аз не деля с никого своята жена.
- Аз не съм твоята жена! - кипна тя. - Нито пък съм ти бейби!
Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.
- Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.
- Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.
- А ти каза, че с теб няма да стане.
- Размислих. - Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.
Тя отказва да се включи.
- Първо ми купи едно питие.
- Пила си достатъчно.
Луси заби пети в пода.
- Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“22.
Панда стисна зъби и се отправи към бара.
- Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ - поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. - Но без алкохол.
- А ти какъв си? - озъби се тя. - Някаква религиозна откачалка?
- Просто направи проклетото питие.
Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.
Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.
- Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби!
Тя му метна отровен поглед.
- Единствен съвет, момчета... - Той отпи от бирата. - Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.
Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.
- Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.
- Впечатлен съм. - Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. - Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?
- Не е, но...
Той я стисна по-силно.
- Би трябвало да го прибавиш.
Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.
- Да се махаме от тук.
Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.
- Няма начин, пич. Аз оставам.
- Я си помисли пак, пич - парира той. - Идваш с мен.
- И как точно ще ме принудиш?
Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.
Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.
Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи... Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея...
Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът - нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.