- Имам по-интересни неща за вършене. - Тя стана от пейката.
Контейнерджията се заклатушка наперено към нея.
- Той ще ти разреши да му държиш оная работа.
Блъсна я силна воня на алкохол и тревогата й нарасна, но Вайпър не показваше страха си.
- Сигурно е толкова малка, че едва ли ще я намеря.
И двамата избухнаха в смях. Макар че коленете й започнаха да омекват, и харесваше да бъде груба непукистка. Това лято не беше напълно пропиляно.
Макар че духовитата й реплика бе открехнала вратата към другарство, което тя не желаеше, двамата пристъпиха към нея.
- Харесваш ми - заяви брадатият.
Контейнерджията имаше тясно, скосено чело и сключени вежди.
- Ела вътре да цапнеш по едно питие с нас.
Тя преглътна.
- Става. Да вървим.
Но те не помръднаха, а от вонята на алкохол и пот й се повдигна.
- Имаш ли си някой? - Брадатият се почеса по корема, както правеше Панда, само че този път беше наистина.
- Някоя - изрепчи се тя. - Не си падам по мъже.
Тя си помисли, че е налучкала правилния отговор, но двамата се спогледаха, което никак не я успокои, а брадатият я опипваше с очи.
- Просто не си срещнала подходящия мъж. Не е ли така, Уейд?
- Да бе, сякаш не съм го чувала и преди - успя да изсумти презрително Луси.
Далечната страна на бара бе оградена от ограда, така че тя трябваше да се промуши между двамата, за да стигне до паркинга. Досега никога не се бе страхувала на острова, но в момента не се чувстваше в безопасност, а бойката Вайпър сякаш се топеше пред очите й.
- Да вървим да цапнем онова питие.
- Няма закъде да бързаме. - Уейд, контейнерджията, се по--чеса по чатала. - Скоти, пускай водата.
- Не мога. Надървих се.
От смрадта, разнасяща се от тях, й се доповръща. Сърцето й запрепуска.
- Трябва да пийна нещо - избъбри тя. - Можете да дойдете с мен или да останете тук.
Но докато се опитваше да се промуши покрай тях, мъжът, на име Уейд, я сграбчи за ръката.
- На мен тук ми харесва. - Стисна я толкова силно, че я заболя. - Наистина ли си лесбийка?
- Пусни ме. - Гласът й прозвуча пискливо, цялата й твърдост се стопи.
Един мъж се намеси. Рицар в блестящи доспехи изкрещя откъм ъгъла на бара.
- Ей, там всичко наред ли е?
- Не! - извика тя.
- Гаджето се е натряскало - изкрещя в отговор Уейд. - Не й обръщай внимание. - Хвана я за тила и натисна лицето й в миризливата си тениска, за да запуши устата й.
Нейният рицар в блестящи доспехи не се оказа рицар, а поредният мъж, който не искаше да се намесва.
- Добре тогава. - Луси чу отдалечаващите му се стъпки.
Нямаше го Панда да я защити, нито Тайните служби. Внимавай какво си пожелаваш. Натискът върху главата й не отслабваше. Тя не можеше да вика. Едва си поемаше дъх. Беше съвсем сама.
Опита се да се отскубне. Блъсна мъжа, изви се, но нищо не постигна. Опита се да поеме дъх, но се задави. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-здраво я държеше той. Луси се заизвива по-силно. Ритна го със сабото. От удара го заболя.
- Кучка! Хвани краката й.
Главата й внезапно се оказа свободна, но когато се разпищя, една ръка притисна устата й отзад, извивайки врата й. Единият от тях хвана краката й. Обувките й се изхлузиха, а краката й се отделиха от земята. Писъците изпълваха главата, но безмълвният й протест нямаше да я спаси.
- Къде искаш да я отнесем?
- Зад дърветата.
- Аз съм първи.
- Как ли пък не. Аз пръв я видях.
Щяха да я изнасилят. Повлякоха я, единият държеше краката й, другият стискаше врата й, оставяйки я без дъх. Тя се вкопчи в ръката му, заби ноктите си, но менгемето на шията й не се охлаби. Те я влачеха все по-нататък към дърветата. Луси усети как хватката около глезена й се отпуска. Кракът й задра в земята и нещо остро поряза петата й. Почувства една ръка върху бедрото си. Чу грухтене и ругатни. Тя се опита да поеме въздух, за да извика. Ритна силно.
- Мамка му! Дръж я.
- Кучка!
- Запуши й устата.
- Млъквай, кучко.
Ръце я притискаха, пръсти шареха по тялото й, започваше да губи съзнание...
Изведнъж светът експлодира.
- Пуснете я!
Рокерите я пуснаха на земята и се извърнаха, за да посрещнат тази нова заплаха.
На ръба на припадъка, Луси пое глътка въздух и болка. Като през мъгла видя Панда. Той запрати единия от двамата в прахта. Другият се хвърли към него. Юмрукът на Панда го накара да се олюлее, но мъжът беше достатъчно глупав, за да му отвърне. В отговор Панда го удари с такава сила в корема, че го запокити към близкото дърво.
Това не беше джентълменска схватка. Панда беше убиец и знаеше точно какво прави. Мръсникът на земята се опита да се изправи. Панда настъпи лакътя му. Рокерът зави от болка.