Грос Пойнт? Луси се изправи, обхваната от странно чувство.
- Той живееше в голяма къща, която за мен беше като дворец. Сиви каменни стени, четири комина, басейн и всички онези деца, тичащи в предния двор с водни пистолети. Трите момчета бяха тийнейджъри. И едно момиче. Дори по шорти и тениски, си личеше, че са богати.
Всички парчета от мозайката си дойдоха на място.
- Ремингтън - каза той. - Идеалното американско семейство.
Светлините на фаровете пронизваха нощта.
- Бях вървял поне няколко километра от автобусната спирка - не спираше да разказва той. - Скрих се от другата страна на улицата. Всички бяха стройни, бели, типични американци от висшата класа. Двамата с Къртис бяхме мургави и тъмнокоси като майка ни. - Вляво се мерна затворената фермерска лавка. - Докато ги гледах, пред къщата пристигнаха цяла бригада озеленители, а в каросерията на камиона имаше моторна косачка. В семейството имаше четири деца, а те наемаха чужди хора да им косят тревата.
Панда сви по алеята за коли. Тъмната къща изникна пред тях, не светеше дори лампата на предната врата, за да ги посрещне.
- Намерих още едно скришно място, откъдето да ги наблюдавам, докато играеха в задния двор. Останах там до смрачаванe. - Изключи двигателя, но не излезе от колата. - Имах чувството, че гледам телевизионен сериал. Беше рожденият ден на съпругата му. Навсякъде имаше балони и подаръци, голямата маса със стъклен плот бе украсена с цветя и свещи. На скарата цвърчаха пържоли. Умирах от глад, а те всички изглеждаха така, сякаш нямаха никаква грижа на този свят. През по-голямата част от вечерта той бе прегърнал жена си през рамото. Беше й подарил някакво колие. Не можех да го видя, но по начина, по който тя реагира, реших, че струваше много повече от петстотин долара.
Сърцето й се сви от жал към него. И нещо повече. Нещо, за което Луси не искаше да мисли.
- Най-лошото от всичко е, че продължих да се връщам там. Може би повече от десетина пъти през годините. Стана по-лесно, когато си взех кола. Понякога ги виждах, понякога не. -Пръстите му се вкопчиха във волана. - Една неделя ги проследих до църквата и седнах на задния ред, за да ги наблюдавам.
- Ненавиждал си ги и в същото време си искал да бъдеш част от тях - промълви тя. - Ето защо си купил тази къща.
Той пусна волана и устните му се изкривиха.
- Глупаво решение. Тогава бяха лоши времена за мен. Не биваше да го правя.
Сега Луси разбираше защо той не искаше да променя нищо в къщата. Съзнателно или подсъзнателно, той искаше да живее в музея на техния живот.
Панда слезе от колата и заобиколи, за да й помогне. При все че се чувстваше по-стабилна, беше благодарна, когато й предложи ръка и я поведе към входната врата, а сетне към спалнята.
Той разбираше, без тя да му казва, че няма търпение да отмие мръсотията на онези мъже. Помогна й да се съблече. Пусна водата.
Когато беше под душа, Панда свали дрехите си и влезе при нея. Но нямаше нищо сексуално в нежния начин, по който я изми, подсуши, почисти и дезинфекцира раните по краката й. Нито веднъж не й напомни за това, което му каза в бара, нито я упрекна за поведението й.
Когато я настани в леглото, докосна бузата й.
- Трябва да отскоча до полицейския участък. Къщата е заключена, а Темпъл е на горния етаж. Мобилният ти телефон е на нощното шкафче. Няма да се бавя.
Луси искаше да му каже, че може да се погрижи за себе си, но това щеше да бъде безсрамна лъжа, затова премълча. Вайпър, въпреки цялата й нафуканост, се бе оказала напълно безпомощна.
По-късно се събуди от стъпките му, докато се качваше по стълбата. Погледна часовника. Беше четири и половина. Нямаше го почти два часа. Тя потръпна, когато се опита да се намести по-удобно, но ребрата я боляха, вратът й бе скован, усещаше пробождане в гърба. Но никаква болка не можеше да се сравни с мисълта за това, което беше преживял Панда в детството си.
Накрая се отказа от опитите да заспи и стана от леглото. Той умело бе превързал порязаното ходило и почти не я заболя, докато стъпваше. Излезе на остъклената веранда и се сви на дивана.
Докато небето на изток просветляваше, мислите й се насочиха от Панда към собствената й глупост - последното, за което искаше да размишлява. Но отвратителното преживяване от тази нощ бе разкъсало булото на самоизмамата и й бе показало абсурдността на фалшивия образ, който си бе изградила. Каква горчива ирония - цялата онази разпасаност и войнственото поведение. Никога не се бе чувствала такава глупачка - най-голямата шарлатанка на острова. Когато се наложи да се защити, тя се провали най-безславно. Оказа се безпомощна, хленчеща слабачка, която трябваше да бъде спасена от мъж. Истината остави горчив вкус в устата й.