Намери жълтия бележник. След няколко несполучливи опита, написа кратка бележка. Дължеше му това - и много повече. Нахвърли набързо малко дрехи в раницата и докато слънцето се издигаше над хоризонта, закрачи през гората.
Когато стигна до малката къща, маратонките й бяха мокри от утринната роса, а Бри тъкмо излизаше от пчеларницата. Косата й не бе вчесана, дрехите й бяха измачкани, а лепкавите й ръце бяха разперени по-далеч от тялото. Но тревожният й възглас навеждаше на мисълта, че Луси изглежда още по-зле.
Луси смъкна раницата от рамото си.
- Може ли да остана у вас за известно време?
- Разбира се, че може. - Бри замълча. - Влез вътре. Ще направя кафе.
По-късно същата сутрин, докато Бри беше в лавката, Луси влезе в банята и отряза дредовете от косата си. Застана гола върху белите керамични плочки и грижливо изтърка татуировките със смес от чист спирт и бебешко олио. Накрая и последните следи изчезнаха.
Панда смачка бележката, която тя бе написала, и я хвърли в кошчето. Но това не му помогна да изтрие проклетите думи от ума си.
21.
Благодаря за всичко, което направи за мен миналата нощ. Никога няма да го забравя. Ще остана за известно време в дома на Бри и ще се опитам разумно да премисля всичко. Радвам се, че ми разказа за брат си.
Л.
Какво бе това, по дяволите? Няма нито „скъпи Панда“, нито „искрено твоя“. Посланието беше кратко и ясно. Тя искаше да я остави на спокойствие. Което той щеше да е повече от щастлив да направи.
Затръшна вратата на шкафа, опитвайки се да не мисли какво можеше да се случи, ако миналата нощ не се бе върнал в бара. Когато стигна до лодката в пристанището, вече се бе успокоил достатъчно, за да започне да се тревожи за нея. Реши да я измъкне от онзи бар, без значение какво казваше тя.
Наля кафе в чашата, свястно кафе, защото сам го бе приготвил. Чакаше го работа и Панда си заповяда да отиде в кабинета, където включи компютъра. След като я остави миналата нощ, той отиде в полицейския участък, за да установи кои са двете отрепки, които я бяха нападнали. Знаеше, че водата не е достатъчно дълбока, за да потънат, когато ги хвърли там. И разбира се, много скоро ги откриха да се клатушкат обратно към бара, за да вземат мотоциклетите си. Не беше изненадващо, че имаше заповеди за арест и на двамата, което му помогна да убеди началника на полицията да не намесва името на Луси в разследването.
Панда не можа да се концентрира върху работата и се надигна от стола зад бюрото - бюрото на стария Ремингтън, макар че отдавна бе престанал да мисли за това. Реши да се качи горе в гимнастическата зала и да излее гнева си върху Темпъл. Ако тя не го бе убедила да дойдат тук, нищо от това нямаше да се случи.
Вместо това се отправи към езерото. Бъди най-добрият в това, което умееш, и стой далеч от това, в което не си. В момента прекалено силните му чувства към дъщерята на президента на Съединените щати оглавяваха списъка на нещата, в които никак не беше добър.
Органистът свиреше познат химн, макар че Бри не можеше да си спомни името. Усмихна се на жената, с която бе разговаряла по време на почивката за кафе миналата седмица. Бри бе започнала да обиква мисионерската църква „Милосърдно сърце“. Макар че понякога все още се чувстваше тук като чужда, наситената с емоции служба й действаше успокояващо. Жалко, че Луси не бе дошла с нея тази сутрин, но след като приятелката й изтри татуировките си, Бри подстрига косата й, опитвайки се да скрие местата, където са били отрязаните дре-дове, и сега лесно можеха да познаят Луси.
Когато Бри излезе от пчеларницата и видя Луси да стои там бледа и в синини, си помисли, че Панда я е пребил. Луси бързо разсея заблуждението й, като разказа накратко случилото се в „Компасът“, но не се впусна в подробности и Бри не настоя.
Тоби се обърна на скамейката и тя разбра защо той не се бе размърморил както обикновено, преди да тръгнат за църквата.
- Ти дойде! - прошепна гръмко той, когато Майк седна до него.
- Разбира се, че ще дойда. - Въпреки че температурата наближаваше трийсет градуса, той бе облечен в светлобежово спортно сако, бледосиня риза, с вратовръзка на сини и кафяви райета. Бри не беше сигурна кога точно бе захвърлил големия колежански пръстен и кичозната златна гривна. Тя никога не бе споменала нито за едното, нито за другото, независимо колко й се искаше, но украшенията бяха изчезнали. Освен това той ухаеше великолепно. На приятен крем за бръснене.