- След два часа можем да сме на летището в Остин.
Никакъв самолет. Никакво летище.
- Аз не мога да летя - обяви бъдещата майка. - Нямам паспорт.
- Обади се на твоята старица и я остави да се погрижи за всичко. Тази разходка и без това вече ми струва достатьчно скъпо.
- Казах ти. Записвай разходите и аз ще ти ги възстановя. Плюс хиляда долара.
- И откъде ще вземеш мангизите?
Луси нямаше ни най-малка представа.
- Ще измисля нещо.
Луси бе отишла на купона, знаейки, че там ще има пиене.
Беше почти на седемнайсет, никой от съучениците и не се друсаше и Мат и Нийли нищо нямаше да разберат. Какво толкова?
После Кортни Барне припадна зад дивана и не можаха да я свестят. Някой се обади на 911. Цъфнаха ченгетата и им прибраха личните карти. Когато разбраха коя е Луси, един от тях я откара вкъщи, докато останалите бяха отведени в полицейския участък.
Тя никога нямаше да забрави това, което и каза полицаят:
- Всички знаят какво са направили сенатор Джорик и господин Джорик за теб. Така ли им се отплащаш?
Мат и Нийли отказаха да се възползват от привилегированото отношение към нея и я върнаха обратно в полицейския участък при останалите. Пресата най-подробно отрази случая, публикувайки статии на независими журналисти за разпасаните отрочета на вашингтонските политици, но родителите й никога не й го натякнаха. Вместо това дълго и нашироко поговориха с нея за отравянията с алкохол и за опасностите при шофиране в нетрезво състояние, увериха я колко много я обичат и искат тя да умее да прави правилен избор. Безрезервната им любов я накара да изпита дълбок срам и я промени така, както нито гневът им, нито някое сурово наказание биха могли. Тогава тя се зарече никога повече да не ги разочарова и до вчера бе спазила това обещание.
Сега Луси стоеше в малък магазин за преоценени стоки, където миришеше на гума и пуканки. Нагласи найлоновата торба под тениската, за да не шумоли, но след безбройните часове на път видът й беше толкова жалък, че никой не й обърна внимание. За сметка на това Панда, както и в ресторанта, привличаше всеобщото внимание. Една млада майка дори дръпна детето си на съседната пътека, за да го избегне.
Луси го погледна изпод козирката на бейзболната шапка.
- Ще се срещнем на касата.
Той й подаде евтин розов спортен сутиен.
- Струва ми се, че е твоят размер.
Тя се усмихна сковано.
- Наистина. Не се нуждая от ничия помощ. Погрижи се за своите покупки. Всичко е за моя сметка.
Той захвърли сутиена.
- Дяволски си права, че е за твоя сметка. Събирам касовите бележки - изръмжа той, но не помръдна.
Луси добави в пазарската си кошница няколко грозни бабешки кюлоти, защото не смяташе да му позволи той да види, че тя избира нещо друго.
Панда измъкна бабешките гащи и на тяхно място хвърли в кошницата микроскопични прашки в крещящ цвят.
- Тези ми харесват повече.
Обзалагам се, че е така. Но тъй като никога няма да ги видиш, нямаш право на глас.
Той плъзна ръка под тениската и се почеса по корема.
- Побързай. Гладен съм.
Тя се нуждаеше от него, затова остави курвенските прашки в кошницата и му позволи да я поведе към единствената секция за мъжки стоки.
- Когато пазарувам, обичам да се осланям на женски съвети. - Той грабна тъмносиня тениска и впери поглед в щампата отпред, изобразяваща жена с огромни гърди и ракетна установка между краката.
- Определено „не“ - отряза Луси.
- Харесва ми. - Панда метна тениската през рамо и се зарови в купчината дънки.
- Останах с впечатлението, че искаш моя съвет.
Той я измери с празен поглед.
- И откъде ти хрумна това?
Младата жена се отказа.
Няколко минути по-късно, когато остави кошницата с оскъдните си покупки на касата, я прободе кратък копнеж по изящните й перли, тесните летни рокли и елегантните сандали. Всички тези вещи й вдъхваха стабилност. В балетните пантофки и кашмирените пуловери, с притиснат до ухото мобилен телефон, тя знаеше коя е - не само осиновената дъщеря на бившия президент на Съединените щати, но и изкусен лобист и първокласен експерт по събиране на благотворителни средства в помощ на нуждаещите се деца. Стомахът отново я заболя.
Панда я изгледа начумерено, докато плащаше за покупките й. Когато излязоха навън, той набута всичко в евтина сива найлонова торба, уви ярките прашки в тъмносивите боксерки, които си бе купил, и закрепи торбата с ластичен шнур за ямахата.
Както Луси бе установила, Панда не харесваше междущатските магистрали, затова те поеха на изток по второстепенни пътища, които преминаваха през умиращи градове и покрай западнали ранча. Тя нямаше представа къде отиваха. И не й пукаше. С настъпването на вечерта той спря пред малък мотел с дванайсет стаи с отделни входове, близо до изоставено игрище за голф. Първото, което Луси забеляза, когато той излезе от тесния офис на рецепцията, беше единственият ключ, който се люлееше на връвчица от голямата му ръка.