Майк кимна учтиво към Бри. Каквито нежни чувства да е изпитвал някога към нея, явно напълно се бяха изпарили. Koгато той се извърна, тя се втренчи изпитателно в него - нещо, което често правеше през изминалите две седмици. Не се чувстваше добре, задето го използваше. Като се държеше приятелски и се преструваше, че е забравила за миналото, единствено за да й помага, когато се нуждаеше от него, тя се превръщаше в най-противната лицемерка.
От вечерта, когато се бе появил в „Догс енд Молтс“ , Майк бе станал чест гост в малкия им дом. Оказа се, че не е толкова трудно да общува с него по време на вечерите. През по-голямата част от времето той разговаряше с Тоби. Държеше се любезно с нея, но това бе всичко. Повече нямаше извинения, нито споменаване на миналото. Той беше от мъжете, които казваха само веднъж каквото имаха да казват и повече не се повтаряха. Бри дори отиде на разходка заедно с него и Тоби на лодката, след като Луси настоя да наглежда лавката.
За нейна изненада, това се оказа най-хубавият й ден от цялото лято. Тримата се гмуркаха заедно в езерото. Майк беше отличен плувец, а Тоби обичаше да се качва на раменете му и заедно да порят водата. Тя наблюдаваше как се движат раменете на Майк, когато хвърляше Тоби във водата, и изпитваше странна възбуда - все едно беше пиленце в яйце, готово да се излюпи и да пробие първата пукнатина в черупката. По-късно същия ден, докато лодката се поклащаше на котвата и тримата омитаха вредната, но вкусна храна, Бри с труд сдържа сълзите си, когато Тоби й напомни да се намаже с още слънцезащитен крем.
Пастор Милър се изправи и поздрави енориашите. Бри и Тоби вече не се нуждаеха от специално представяне, но Майк беше новодошъл.
- Бог ни благослови, че днес те доведе при нас, Майк - каза пастор Милър. - Всички си спомняме колко много ни помогна да купим новия орган.
Вкупом богомолците произнесоха радостно „Амин“.
- Това е най-малкото, което можех да направя след всички ваши гощавки - отвърна непринудено Майк, без следа от неудобството, което изпитваше Бри при първото си посещение в църквата. - Най-добрата църковна храна на острова.
Всички дружески закимаха. Имаше ли поне един, който да не го харесва?
Пастор Сандърс стана и прочете приветствената молитва. Продуктите й се предлагаха в магазина му само от две седмици, но лосионите и медът се продаваха доста бързо и той бе поръчал още - малка поръчка, защото наближаваше Денят на труда, но все пак беше поръчка.
За неин лош късмет, днешната му проповед беше за прошката, което й напомни за Майк.
- Аз съм вярващ - бе казал той. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.
- И няма да промени - бе отвърнала тя.
Сега, седнала в това свято място, Бри вече не изпитваше толкова непоколебима увереност в правотата си.
Когато службата свърши, Тоби се залепи за Майк, който омайваше тълпата, както в епископалната църква. Той познаваше всички и всички го познаваха. Представи я на енориашите, с които още не се познаваше, включително и на един от агентите по недвижими имоти, който работеше за него, и на неколцина бивши клиенти.
Накрая дойде време да тръгват и тримата излязоха под палещите лъчи на късното следобедно слънце.
- Може ли да взема Тоби със себе си, за да му покажа новото си куче? - попита Майк, за пореден път забравил молбата й да не й задава подобни въпроси в присъствието на Тоби.
Тоби тутакси грейна. Изоставеното малко кученце бе честа тема на разговорите помежду им. Тоби ревностно се опитваше да убеди Майк да не го дава в приюта на острова. И накрая бе победил.
- Ти трябва също да дойдеш с нас, Бри - заяви той, преди тя да даде съгласието си момчето да отиде. - Нали може, Майк?
Бри подръпна обицата на ухото си, без да поглежда към Майк.
- Аз трябва... да се прибера, за да сменя Луси.
- Луси вече каза, че може цялата сутрин да наглежда лавката - заинати се Тоби.
Отново излизаше, че тя разваля всичко. Дойде й до гуша.
- Прав си. Ще се радвам да видя кученцето.
Тоби се ухили и хукна към тротоара.
- Аз ще пътувам с Майк.
Майк се взря в нея. Беше надянал слънчевите очила, така че тя не виждаше очите му.
- Не е нужно да идваш с нас.
- Знам. - Не можеше да се насили да каже, че й се иска да отиде. - Но Тоби го иска, затова ще дойда.
Майк кимна кратко и побърза да настигне Тоби, оставяйки я да ги последва с колата си.