Разкошната дървена къща на Майк бе разположена на хълм над езерото, в по-малко населения западен бряг на острова. На всеки етаж имаше балкон от полирани греди. Майк ги поведе към задната част на къщата, където в сянката на покрития вътрешен двор бе разположена дълга дървена маса, достатъчно голяма да побере дванайсетина души. Докато се любуваше на гледката към езерото, Майк влезе вътре и след няколко минути се върна с малко кутре - симпатичен мелез с къса козина и притеснително големи лапи.
Бри не можа да сдържи усмивката си, докато наблюдаваше как Тоби се сприятелява с кученцето.
- Интересно как би се почувствал доктор Кинг23, ако знаеше, че куче е наречено в негова чест? - подхвърли тя.
Майк се престори, че приема на сериозно забележката й. Или поне тя си помисли, че се преструва.
- Мартин е невероятно куче. Мисля, че доктор Кинг не би имал нищо против.
- Взел си кучето заради Тоби, нали?
Майк само сви рамене.
Тя се нуждаеше от Майк много повече, отколкото той от нея, затова продължи:
- Той беше разстроен, задето приятелите му няма да се върнат. Благодаря ти за добрата новина. Мартин наистина разсея тъгата му.
Домакинът бе захвърлил спортното сако върху близкия стол. По ризата му нямаше нито една гънка, а под мишниците му не се виждаха потни петна, както би трябвало да се очаква в толкова горещ ден.
- Май трябва да ти кажа, че отново направих нещо, което може да те ядоса - промърмори той, без да я поглежда, докато разхлабваше вратовръзката си. - Исках да има нещо, което да го радва и очаква с нетърпение, затова... - Леко виновното му изражение не вещаеше нищо добро. — Помолих го да се грижи за Мартин, когато отсъствам от острова.
- И какво лошо има в това?
Той свали вратовръзката.
- Работата е в логистиката.
Тя разбра. Майк живееше доста далеч, за да ходи Тоби с велосипеда до къщата му, особено през зимата, а за Бри би било неудобно да го откарва до там по няколко пъти на ден.
- Така че кучето трябва да остане с нас у дома — заключи тя.
- Извинявай - смотолеви той. - Първо трябваше да те попитам.
Бри се застави да кимне, въпреки че огромните лапи на Мартин я плашеха.
- Всичко е наред - рече тя.
Тоби се бореше с кутрето за една пръчка. Момчето доста бе пораснало и единственият му приличен панталон му беше умалял, а и много скоро щеше да има нужда от нови обувки. Тя пропъди потискащите мисли.
- Разкажи ми за къщата си - подкани Майк.
- Тя е една от най-скъпите на острова и една от най-големите... - Той млъкна, обичайният му ентусиазъм го напусна. -Извинявай, нямах намерение да се хваля. Когато си агент по продажби на недвижими имоти, свикваш да говориш със заучени фрази.
Бри беще изненадана, че той е осъзнал колко се е увлякъл, но Майк изглеждаше по-скоро уморен, отколкото засрамен. Тя не разбираше какво се крие зад това, затова го помоли да я разведе из къщата.
Майк подхвърли на Тоби каишка за куче.
- Какво ще кажеш да изведеш Мартин, докато аз показвам къщата на Бри?
Докато Тоби закопчаваше каишката около врата на кутрето, Бри последва Майк през стъклените врати. Двамата пристъпиха в просторна стая със стени, облицовани с дървени греди, високи тавани и масивна каменна камина. Декорът, достоен да краси страниците на списание по обзавеждане, изглеждаше едновременно семпъл по мъжки и уютен; цветовете бяха издържани в шоколадов, канелен и карамелен тон. Върху една от стените висяха старомодни снегоходки, топографски карти и свещници от ковано желязо; друга бе заета от голям панорамен прозорец с изглед към езерото. Кръгла маса за кафе бе разположена пред дълбок кожен диван, покрит с тъкано карирано вълнено одеяло в златисто и черно. На полицата над камината стоеше плетена кошница с подпалки редом с грубо издялана дървена статуетка на черна мечка.
- Красиво е - отбеляза Бри.
- Винаги съм искал да имам дървена къща, като в дълбока северна гора. Хладна и тъмна през лятото. Топла и уютна през зимата.
- Типично за Мичиган - усмихна се тя. - Бих казала, че си постигнал целта си.
- Наех дизайнер. Страхотен тип. Двамата с партньора му идват веднъж в годината и изхвърлят вещите, които съм купил сам. Още не мога да проумея какво лошо има в няколко плаката на „Ю Ту“ или препариран шаран. - В очите му танцуваха весели искри, но когато тя му се усмихна в отговор, той се извърна. - Истината е, че не притежавам това, което ти наричаш първокласен вкус. Сигурен съм, че вече си го забелязала.
Вярно беше. Майк притежаваше само първокласна доброта.
- Къщата е прекалено голяма за ерген - подметна Бри.
- Когато я строих, мислех за голямо семейство. Тогава бях сгоден.