-Да.
- Тя не смята, че повечето от хип-хоп певците са достоен пример за подражание за децата, обаче аз мисля, че са. Те печелят много пари и всичко останало. - Панда продължаваше да се взира в него, като че ли очакваше Тоби да каже още нещо, но момчето не знаеше какво е то. - Тя сложи пюре от сладки картофи в хляба, който опече, обаче пак стана вкусно.
Панда не отместваше поглед от него. На Тоби вече му се щеше той да се махне.
- Освен това каза на Бри, че обича да язди коне.
Панда се приближи до бурканите с мед и се заблещи срещу тях, като че ли не бе виждал нещо по-интересно.
- Тя каза ли нещо за мен?
Зарасналата коричка на раната пак го засърбя.
- Не зная. Май не.
Панда кимна, продължи да се блещи в меда и накрая грабна един буркан. Чак когато седна в колата, Тоби забеляза, че му е платил с двайсетдоларова банкнота.
-Хей!
Но Панда вече беше отпрашил.
Луси чу гласовете още преди да наближи къщата. Надяваше се този следобед да напише още няколко страници, но въпиещата нужда да хапне нещо сладко я бе накарала да се запъти към къщата. Никога не си бе представяла, че ще й бъде толкова трудно да се върне към предишните здравословни навици на хранене. В доброто старо време рядко ядеше, когато не беше гладна, но двата месеца на ,диета“ я бяха пристрастили към храната. Сега, когато се чувстваше неудобно, уморена или нещастна, искаше единствено да се натъпче с нещо. Нищо чудно, че повечето хора бързо възстановяваха предишните си килограми, след като приключеха с диетата.
Гласовете ставаха все по-силни, тя нагласи плажната кърпа под мишницата, спря и се заслуша.
- Вече трябва да тръгваш - чу гласа на Бри.
- Не и преди да видя Луси - тросна се Темпъл.
- Тя замина.
- Не ти вярвам. Вещите й са все още в спалнята в къщата.
Бри се поколеба.
- Защото повече не ги иска.
- Измисли нещо друго. Къде е тя?
- Не съм й бавачка. Откъде да зная?
Луси слушаше изумено как плахата Полска мишка се опълчваше на Злата кралица. Къде се бе дянала онази неуверена жена, с която Луси се бе запознала? Младата жена излезе неохотно иззад дърветата. Темпъл се плесна по бедрата.
- Ето и теб! Бясна съм ти.
- Остави я на мира - наежи се Полската мишка.
Темпъл се приближи към Луси.
- От твоя страна беше адски гадно така да зарежеш Панда, но аз не съм направила нищо и ти нямаше право да зарязваш и мен. Поне за миг помисли ли как ще се почувствам, когато разбера, че си избягала, без да кажеш нито дума? Толкова съм ти бясна, че дори не желая да разговарям с теб!
- Тогава защо си тук? - Бри стисна упорито челюсти.
Темпъл се извъртя към нея.
- Ти не се меси. Това няма нищо общо с теб.
- Това е моята къща, а Луси е моя гостенка. Така че има много общо с мен.
Луси се намеси с неохота.
- Вие двете запознахте ли се? Бри Уест, това е Темпъл Реншо. Темпъл, това е Бри.
- Зная коя е тя - сухо процеди Бри.
Луси я погледна унило.
- Вярваш или не, но Темпъл не е толкова груба, колкото изглежда.
- Да не си посмяла да се извиняваш заради мен! - кипна Темпъл, оглеждайки новата прическа на Луси - благодарение на фризьорските умения на Бри косата й бе подстригана до брадичката, оформена в доста по-приличен стил. - Все още съм ти бясна.
- Разбирам - съгласи се Луси. - И си права. Съжалявам. Трябваше поне да ти оставя бележка.
Темпъл подсмръкна обидено.
- Има защо да съжаляваш. Кога ще се прибереш у дома?
- Няма да се прибере - намеси се Бри твърдо. - Тя остава тук.
- Ти така си мислиш.
Докато ги слушаше как двете спорят за нея, Луси за пръв път от доста време се почувства по-добре. Темпъл се обърна с гръб към Бри. Част от войнствеността й се бе изпарила и веждите й се смръщиха угрижено.
- Какво ти направи той? Разказа ми какво се е случило в онази долнопробна кръчма, в която си отишла, но аз зная, че не ми е казал всичко. - После се извърна към Бри с подчертана любезност. - Би ли била така добра да ни оставиш с Луси да поговорим насаме?
Луси с нежелание сложи край на тяхната караница.
- Престани да й се зъбиш, Темпъл. Тя има пълното право да е тук. Смятах да поговоря с теб, просто не исках заради това да се връщам в къщата.
Не биваше да го казва. Веждите на Темпъл се стрелнаха нагоре в праведен гняв.
- Тогава очевидно нашето приятелство не означава нищо за теб.
- Не е вярно. - Луси постла плажната кърпа под една сянка и седна. Докато вдъхваше приятното ухание на босилека, тя разказа на Темпъл подробности за случилото в „Компасът“. Когато свърши, обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите. - Мислех, че съм много корава.
- Не можеш сериозно да се обвиняваш, задето не си могла да сс противопоставиш на онези гангстери - заяви Темпъл.