- Другите жени го правят.
- Само във филмите.
Възмущението на приятелката й й действаше успокоително, но не можеше толкова лесно да се самооправдава.
С едно грациозно движение Темпъл се отпусна на плажната кърпа до нея.
- Не разбирам защо Панда беше толкова пестелив за подробностите.
- Сигурна съм, че става дума за задължението да пази тайните на клиента си. - Луси преглътна надигналата се в нея горчил-ка. - Всъщност той именно така ме възприема. Аз съм негова отговорност.
- Той те е защитил - заяви Темпъл категорично. - Тогава защо си му толкова ядосана?
- Не съм - отвърна Луси. - Ядосана съм на себе си.
- Разбира се. Жертвата е виновна - намеси се Бри.
- Не е така - възрази Луси. - През цялото лято се преструвах, че съм корава непукистка, която от нищо не се страхува. Тъпкано ми се върна, нали?
Темпъл не обърна внимание на последното.
- А какво ще кажеш за Панда? Защо го заряза?
- Защото връзката ни беше фалшива като моите татуировки.
- На мен не ми изглеждаше фалшива. - Темпъл погледна към Бри. - Всеки, който ги види заедно, веднага ще каже, че са родени един за друг.
Това не се хареса на Луси.
- Аз изоставих годеника си пред олтара, а две седмици по-късно скочих в леглото с друг мъж. Колко мило, нали?
- При обикновени обстоятелства не е - отбеляза Темпъл. -Но когато мъжът е Панда...
Луси нямаше да позволи някой да измисля оправдания за нея.
- Време е да разбера кое е истинското в моя живот и кое не е. Панда не е.
- На мен ми изглежда съвсем истински. И ти си влюбена в него.
- Престани да го повтаряш! - извика Луси. - Повярвай ми, това, което изпитвам към Панда, не е любов. - Това чувство принадлежеше на Тед. Тя го боготвореше, а определено не обожаваше Панда. Как може да боготвориш някого, когато единственото ти желание е да разкъсаш дрехите му? Или да сс смееш с него, или да му се зъбиш, или да си разменяте онези красноречиви погледи на идеално разбиране? С Панда тя сс чувстваше като лошата Луси, добрата Луси и Вайпър в едно. Кому бе нужна подобна объркваща, взривоопасна смес?
Бри се надвеси над главите им, спасявайки я от по-нататъш-но обяснение.
- Луси остава тук - заяви на Темпъл.
- Не, няма да остане. - Темпъл скочи на крака. - Искам си я обратно.
- Толкова по-зле за теб. Аз имам нужда от нея.
- Да не мислиш, че аз нямам?
- Чудесно. Можеш да я посещаваш тук, когато пожелаеш.
В очите на Луси запариха сълзи.
- Колкото и да ми приятно да ви гледам как се карате за мен, наистина не бива да го правите.
Бри се отправи към къщата.
- Трябва да проверя Тоби. В хладилника има студен чай. -Спря и се извърна към Луси. - Ти оставаш тук. Не й позволявай да те изнуди да се върнеш там.
В ъгълчетата на устните на Темпъл се мярна усмивка, когато Бри се скри от погледа й.
- Тя ми харесва. - Усмивката й бързо помръкна. - Какво се надяваш да постигнеш с бягството си? Непрекъснато ми повтаряш, че трябва да се изправям лице в лице с проблемите си, а ти какво правиш, когато нещата загрубеят? Любителката на гръмките фрази просто избяга.
- Не се ядосвай.
- Чудесно - намуси се Темпъл. - Щом ще се държиш така, няма да ти кажа на кого се обадих.
- Кажи ми - изрече Луси, защото знаеше, че Темпъл няма търпение да й каже.
- Ти не заслужаваш да знаеш.
- Все пак ми кажи.
Тя й каза и Луси скочи от кърпата.
- Сигурна ли си за това?
Темпъл я изгледа намръщено.
- Мислех, че ще се зарадваш. Нали това искаше? Не съвсем. Но Луси запази мнението си за себе си.
Панда остави на пода отвертката, когато звънецът иззвъня. Единственият човек, когото искаше да види сега, беше Луси, а тя нямаше да звъни. Тъкмо бе свършил битката с кухненската маса и доста се бе изпотил, докато отвинтваше масивните крака.
На път към вратата се намръщи на евтиния морски пейзаж, висящ на стената. Вече бе свикнал картините да изчезват и мебелите да се местят по мистериозен начин от една стая в друга. Защо Луси не се бе отървала от тази цапаница? Но най-лошо от всичко беше неговото прасе. Върху него още се кипреше същият клоунски нос, който тя му бе забучила миналата седмица.
Стигна до вратата и погледна през страничното стъкло. От другата страна стоеше потресаваща блондинка.
Имаше нещо познато в нея, макар той да знаеше, че никога не се бяха срещали. Може би беше фигурата й. Трудно бе да се забрави подобно тяло. Пищни гърди, тънка талия, тесни бедра. И изумителни крака, поне доколкото можеше да ги види.
Докато отваряше вратата, се опита да си спомни къде я бе виждал, но нещо във външността й го озадачаваше. Дългата руса коса не би трябвало да е прибрана в толкова стегнат кок и носеше прекалено много дрехи.