Тогава я позна. Стомахът му се присви.
Тя протегна ръка.
- Вие сигурно сте господин Шейд. Аз съм Кристина Чапман. - Жената наклони глава настрани и се усмихна, сякаш споделяха шега, понятна само на тях двамата. - Доктор Кристи.
22.
Навсякъде жени, и всяка една от тях беше истински кошмар. Темпъл, с мрачните й настроения; доктор Кристи, която навярно бе получила лекарската си диплома по интернет, макар да твърдеше, че е напълно законен психолог; Луси, най-голямата му мъка, отиде да живее от другата страна на гората, в дома на Сабрина Ремингтън, дъщерята на мъжа, когото ненавиждаше.
Девет дена и нито дума от нея. Макар да не спираше да си повтаря, че това, така или иначе, трябваше да свърши, не му ставаше по-леко на душата.
Темпъл слезе долу. Очите й бяха зачервени и го подмина в коридора, без да каже и дума. Не му харесваше да я вижда в това състояние.
- Да отидем да потичаме - рече той рязко.
- По-късно. - Тя се пльосна в креслото във всекидневната и посегна към дистанционното на телевизора.
Не след дълго, тъкмо когато обмисляше откъде да намери маса за новоосвободеното място в кухнята, Панда видя доктор Кристи в задния двор с книга в ръка. По-рано беше плувала, но вместо да надене прочутите си червени бикини, което щеше да е поне малка компенсация за нахлуването й, тя бе навлякла монашески цял бански костюм в бяло-зеленикава тоналност.
Преди да излезе навън, Темпъл се отби в кухнята. Той кимна към задния двор.
- Трябваше да ми кажеш, че си я поканила тук. В моята къща.
- Знаех, че няма да имаш нищо против. - И преди той да успее да разсее заблудата й, тя се шмугна покрай него. - Отивам у съседите.
- Този път свърши нещо полезно.
- Сам я доведи - отряза го тя, преди да затръшне вратата.
Панда го искаше повече от всичко на света, но после какво?
Луси се нуждаеше от приказка с щастлив край, а той не можеше да й я осигури. Ала трябваше да я види, преди да напусне острова, въпреки че нямаше представа какво ще й каже.
През прозореца видя Темпъл да приближава доктор Кристи, която затвори книгата и се изправи. Не можеше да чуе какво й каза Темпъл. А и не го интересуваше. Напоследък почти нищо не го интересуваше.
Луси носеше две чаши със студен чай в лавката, когато се появи Темпъл, следвана от висока, едрогърдеста блондинка, която можеше да бъде само доктор Кристи. Психоложката носеше зелен плажен халат без ръкави върху бански в същия цвят. Русата й коса бе прибрана назад, което подчертаваше идеалните скули и плътните, нацупени устни.
През последните четири дни Луси очакваше нещо подобно, откакто Темпъл й бе казала, че е помолила доктор Кристи за помощ. Луси се бе опитала да я убеди да се обади на някой по-надежден специалист, вместо на психоложката от „Островът па дебелите“, но Темпъл явно бе пренебрегнала съвета й.
Бри седеше зад работната маса, която бе разположила на сянка, и усърдно рисуваше фара на острова върху една от скъпоценните си стъклени украси. Оставаха й по-малко от две седмици, за да ги продаде. Изправи се, когато видя новодошлите.
Темпъл, облечена в обичайния си тоалет, състоящ се от панталон за йога и туника, представи жените.
- Кристи, това е приятелката ми Луси. А това е Бри.
Кристи кимна към Бри.
- Вие сте пчеларката. - После се обърна към Луси. - Нямах търпение да се запозная с вас, госпожице Джорик. Темпъл много ми е разказвала за вас.
- И нищо добро - уточни Темпъл и се разположи върху светложълта от градинските столове.
- Лъжкиня - върна й го Луси и остави чашите върху масата на Бри.
- Права си - промърмори Злата кралица. - Тъжно е да си призная, че моят пример за подражание е една бегълка с наднормено тегло.
- Тя не е с наднормено тегло. - Бри с мъка откъсна взор от устните на Кристи, на които би завидяла всяка порнозвезда.
С наднормено тегли или не, Луси не можеше да си представи да е нечий пример за подражание, макар че със сигурност през това лято бе научила няколко важни урока.
Темпъл я бе уверила, че доктор Кристи няма да съсипе прикритието й. След това върху групичката се възцари мълчание. Кристи разглеждаше продуктите на Бри. Явно тишината напълно я устройваше, което не можеше да се каже за останалите три дами. Темпъл се взираше в краката си, Бри въртеше между пръстите си четката за рисуване, а Луси се опитваше да измисли какво да каже, преди да си спомни, че тя не е екскурзовод, длъжен да развлича тази разнородна компания.
Темпъл скочи от стола и се втренчи в Бри с войнствено изражение.