Злата кралица се предаде.
- Ще преосмисля подхода си, става ли?
- Крайно време беше. - Доктор Кристи се извърна към Бри. - Разкритието, че Темпъл е лесбийка, променя ли мнението ти за „Островът на дебелите“?
- Тя е прекалено възпитана, за да ти каже истината - рече Темпъл.
- Ти така си мислиш. - Червените коси на Бри заискриха на слънчевата светлина, когато тя вирна брадичка. - Мразех шоуто преди, мразя го и сега.
Кристи кимна.
- Виждаш ли, Темпъл. Земята не е спряла да се върти само защото ти най-после си намерила смелостта да живееш без лъжа.
- Дрън-дрън-дрън - промърмори Темпъл, но без ентусиазъм.
Накрая разговорът премина към по-безобидни теми и когато
доктор Кристи помоли да опита от новия мед на Бри с различни подправки, Темпъл дръпна Луси настрани.
- Кристи е хвърлила око на Панда - изсъска тя, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе. - Не откъсва поглед от него.
Луси прехапа устна.
- Панда харесва ли Кристи?
- Ти погледна ли я? Кой мъж не би я харесал? Миналата вечер беше разпуснала косата си, а тя никога не го прави, освен ако не е пред камера. Трябва незабавно да се върнеш у дома, за да защитиш територията си.
Луси се взираше втренчено в най-обикновена пеперуда лястовича опашка, сякаш никога не бе виждала подобно чудо на природата.
- Аз нямам никаква територия.
- Ти си глупачка - присмя й се Темпъл.
Но Луси долови загриженост в очите й, само че не беше толкова глупава да го спомене на глас.
- А аз пък си мислех, че си станала по-добър и по-мил човек.
- Има време за това.
Луси вяло се усмихна.
Бри прекара остатъка от следобеда в събирането на мед от натежалите рамки и нямаше възможност да се изкъпе преди вечеря. Луси настоя да измие чиниите и Бри възрази само от приличие. Тъкмо се бе запътила към банята, за да вземе душ, когато чу Майк и Тоби да говорят на предната веранда. Спря и се заслуша.
- Мисля, че трябва да поканиш Бри на среща - чу тя гласа на Тоби. - Зная, че отначало тя никак не те харесваше, но си промени мнението. Видя ли я на вечеря? Тя се смя на всичките ти шеги.
Бри се приближи до завесата, за да чуе по-добре отговора на Майк.
- Аз не бих придавал голямо значение на това - рече той. -Луси също се смя.
- Но Бри се смя повече - настоя Тоби. - И винаги те гледа. Трябва да я поканиш на вечеря или нещо такова. Не в „Догс енд Молтс“, но може би в „Островът“ или в някой друг хубав ресторант.
- Не мога да го направя, Тоби - отвърна Майк с нетипично упорство.
- Защо не?
- Защото не мога. - От кухнята се чуваше потракване на чинии. Столът на Майк изскърца. - Бри се притеснява какво ще се случи през зимата. Тя иска да е сигурна, че ако й потрябва помощ, може да разчита на мен. Ако бях на нейно място, и аз бих се държал по този начин.
А Бри си мислеше, че е толкова умна... Би трябвало да знае, че не е възможно да изградиш такъв успешен бизнес, като този на Майк, ако не умееш да разгадаваш хорските мотиви.
Но Тоби не се предаваше.
- Въпреки това не разбирам защо не можеш да я заведеш на вечеря.
- Защото тя ще се съгласи, дори и да не го иска.
- Ще го иска - настоя Тоби. - Зная, че ще иска.
- Тоби, сигурно ще ти е трудно да го разбереш... - Майк говореше търпеливо, както винаги, когато обясняваше нещо на момчето. - Аз не се интересувам от Бри по този начин.
Той не се интересуваше?
Тя чу стърженето на стола, последвано от тежките стъпки на Майк по верандата.
- Мартин! - извика Майк. - Ела веднага тук! Тоби, тичай да го хванеш, преди да е избягал на шосето.
Бри така и не бе повярвала в равнодушието, което напоследък Майк демонстрираше.
Тя бе разчитала на стабилността му, утешаваше се с мисълта, че - дори Скот отдавна да бе изгубил интерес към нея - Майк вечно ще копнее за нея. Каква глупачка.
Притисна силно ръка към гърдите. Не би понесла още едно отхвърляне, при това от Майк. Сърцето й туптеше учестено под дланта. Тя излезе иззад завесата, бутна мрежестата врата и пристъпи на верандата.
Тоби беше в другия край на алеята с кучето. Майк стоеше на горното стъпало, кичур от светлокестенявата му коса бе паднал върху челото. Висок и внушителен, дори в протритите дънки и бялата тениска с реклама на „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, той привличаше погледа, а светлината на лампата на верандата подчертаваше строгия му профил.
Пантите изскърцаха. Тя тръгна към него. Прекоси верандата... Приближи стъпалото...
- Ела с мен - прошепна, докато бесните удари на сърцето отекваха в ушите й.