Той отвори уста. Искаше да откаже?
- Не - изпревари го тя. - Нито дума. - Улови ръката му, повлече го по-далеч от къщата, по-далеч от момчето и кучето, в сянката на дърветата. Движеха я паниката, умората, страхът, че всичко, което бе изградила, ще се изплъзне през пръстите й.
Благодарение на високия си ръст бе свикнала да гледа хората в очите, но сега бе застанала в малка падина и трябваше да вдигне глава, за да го погледне. Дори на сумрачната лунна светлина, процеждаща се през листата, съзря съпротивата в очите му.
- Бри...
Тя обви ръце около врата му, придърпа надолу главата му и заглуши думите му с устни.
Това, казваше целувката й, е, за да ти напомни какво винаги си искал и никога няма да имаш.
Ала когато устните им се сляха, тя бе тази, която си спомни за това, което никога не бе имала. Вярност. Почтеност. Доброта. И нещо не толкова благородно. Въодушевяващо сексуално удоволствие, лишено от срама, който бе изпитвала по време на брака си.
Гореща кръв забушува във вените й, сетивата й се нажежиха. Целувката му бе целувка на мъж, който обичаше да доставя наслада. Едновременно безкористна и еротична.
Той бе възбуден и тя се опиваше от страстта му, от ласките на ръцете му върху бедрата й, които не носеха спомена за безброй други женски тела. Устните му се придвижиха от едната й буза към другата, изпиваха следобедния мед по кожата й. Майк отново завладя устните й, когато тя се притисна към него.
Внезапно той се отдръпна. Само няколко сантиметра, но и това бе достатъчно.
- Бри, не е нужно да правиш това. - Свали ръцете й от врата си. - Аз ще се грижа за теб и Тоби. Не е нужно да ме подкупваш по този начин.
Тя се почувства унизена, бясна, задето той можеше да си помисли такова нещо за нея, макар че имаше пълното право. Истината бе единствената й защита.
- Не беше подкуп.
- Бри, не си го причинявай. - В гласа му прозвуча умора и малко нетърпение. - Не е необходимо.
Тя бе започнала това и би било безсъвестно да излее болката си върху него, но думите изригнаха от устата й като мрачен поток:
- Чуй ме, Майк Муди. Прекарах дълги години да моля мъж за любов и никога повече няма да го направя. Разбираш ли?
- Майк! - извика Тоби откъм къщата. - Майк, къде си?
Майк се взря в нея, очите му внезапно и се сториха остарели и уморени. После се извърна и се отдалечи.
- Тук съм - рече той, излизайки иззад дърветата.
- Какво правеше там? - попита Тоби.
Обувките на Майк заскърцаха по чакъла на алеята.
- Нищо важно.
Бри притисна буза до грапавата кора на дървото, затвори очи и си заповяда да не плаче.
По настояване на доктор Кристи Темпъл намали тренировките до деветдесет минути на ден. Така й оставаше свободно време, което доскоро пропиляваше в безкрайни- терзания от упорития отказ на Макс да говори с нея, но през последните няколко дни всеки следобед двете с доктор Кристи започнаха да идват при фермерската лавка и да прекарват там около час. Луси се присъединяваше към тях, когато приключваше с писането за деня.
Докато Бри рисуваше плажни сцени върху една от стъклените коледни украси, останалите се излягаха върху шарените като великденски яйца столове и съчетаваха групова терапия с откровени разговори по женски. Жените успокояваха Темпъл, страдаща от отхвърлянето на Макс, и увещаваха Луси да се откаже от работата си на лобист. Те не разбираха, че тя се чувстваше задължена към децата, които нямаха нейния късмет. Бри никога не споменаваше Майк, макар че говореше свободно за брака си.
- Толкова е хубаво да имаш приятелки - сподели тя един следобед. - Когато бях омъжена, нямах нито една. Знаех, че приятелките щяха да поискат да им обясня защо продължавам да си затварям очите за изневерите на Скот.
- Сега копелето никога не би ти причинило тази гадост - заяви Темпъл, кръстосвайки глезен върху коляното си.
- Не. - Бри внезапно се натъжи, после тръсна глава и погледна към Кристи. - Днес следобед нямах много клиенти. Сигурна ли си, че не искаш...
- Не! - пресече я Кристи.
Темпъл и Луси се спогледаха, развеселени от поредния опит на Бри да убеди доктор Кристи да облече червените бикини, за да привлече повече клиенти.
- Ти ги облечи! - разгорещено додаде Кристи. - Да видим как ще ти харесат.
- Ако изглеждах като теб, щях да ги облека - отвърна Бри, предизвиквайки я към безпощадна изповед. - Не разбирам защо неустоима красавица като теб страда от такива комплекси към мъжете. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш.
Луси тутакси си помисли за Панда.
Кристи вдигна очилата си на тила. Дори ушите й бяха с идеална форма.